Неизлечима

XIII

- Сидни карай на където ти кажа. - Джей беше седнал отпред и опътваше някакъв път, за който си нямах и на представа къде води.
- Какво става ще ни обясниш ли вече? Къде отиваме? Защо и двамата нищо не казвате? - Матю започваше да се напряга. По принцип той не обича да е в неизвестност.
- Следващата пресечка на ляво. Мади нали ти казах, че съм влязъл в мислите им. Щом веднъж направя такава връзка, в продължение на двадесет и четири часа знам къде са и на къде отиват. И сега ги проследяваме. Ще отидем да видим къде се събират и утре ще се върнем подготвени за бой.
- За какъв бой става въпрос? - Не разбирайки попита Сид.
- А, ще ви обясним после. - приятелят ми се опита да подмине въпроса, но не мисля, че ще успее. - На дясно и напред.
- О не, още сега ще ни кажеш какво си намислил. - Мат подаде глава между двете седалки.
- Може да сме взимали няколко пистолета с Джей, докато ви чакахме. - казах стеснително.
- Какво сте направили?!? Няма да убиваме хора! Категорично не! - отсече шофьорката - Няма да влизам в затвора на седемнайсет.
- Само за защита. Ще стреляме, ако и те започнат. Имам разрешително за всяко оръжие.
- Дори и да се съгласим с тази тъпотия аз не мога да използвам пистолет. На къде сега?
- Напред. Взимал съм и ножчета за тези, които не искат. Мат кажи ми, че няма да ме оставиш сам. - момчето се обърна назад за да го погледне.
- Добре, но само в краен случай. - каза накрая брат ми.
- Ох, супер. Момичета вие ще сте с ножките. - посмъртно някой от тези двамата да ми позволи да пипна огнестрелно оръжие - Но за всеки случай мисля да ви дам по едно от бебчетата ми. Ще ви научем как да ги държите в хотела.
- Съгласна! - отбелязах веднага.
- И аз също. - каза и Сидни
- Намали малко. Завий и спри. - момичето изпълняваше всяка команда - Хайде банда, дигайте си задниците и да огледаме.
                                ***
-Дръж го така. - бяхме в хотела и момчетата учиха мен и Сид как да държим пистолет.
Не намерихме нищо на мястото, на което ни закараха онези двамата. Намирахме се на пристанище, нямаше сгради, нито пък кораби. Личеше си, че вече не се използва. А най - интересното - Джей твърдеше, че следата води до тук. И, че те в момента са тук. Помотахме се около час, но нищо. След това дойдохме в хотела, с нагласата довечера отново да идем.
- Браво Мад. Бързо се учиш! За жалост, аз съм още до никъде. - Сид се беше предала още преди половин час, но аз си обещах, че ще се трудя. - Явно ще съм единствена с ножче.
- То също е полезно. Можеш да оставиш доста голяма прободна рана с него. - Матю беше седнал до нея и се ровеше из социалната мрежа - Някой да е гладен? - аз дигнах ръката си, в която беше пистолета.
- Мади по - полека! Стига толкова за днес. Хайде дай ми го. - Джей се пресегна към него и го откопчи от мен.
- Такъв си пуяк! Спокойно няма да го одраскам. - нацупих се аз.
- Не е за това. Забрави. - той прибра оръжията първо в калъфките им, а после в гардероба. - Какво ще ядем? Мексиканско?
- Не! Италианско е по - добре. - казах и всички кимнаха - Ей сега идвам. - изтичах до отсрещната стая и взех телефона си. Включих го и видях, че имам едно непрочетено съобщение. Отворих го и веднага се стъписах. - Хора! Елате веднага. - тримата връхлетяха от вратата и се скупчиха над главата ми за да видят какво гледам. Съобщението съдържаше наша снимка в хотелската стая, докато се упражнявахме с пистолетите и кратък текст. Мат го прочете на глас за да може всички да чуят.
- "Браво на вас. Още с пристигането си срещнахте нападателите си. Жалко, че ги изгубихте, но поне имате вече една улика. Продължавайте да се упражнявате. Ще са ти необходими тези уроци Мадисън. Пратил съм ви малък подарък. Отворете вратата и го вземете." - всички се напрегнахме -Нали няма да го взимаме. Може да е капан. Те знаят кои сме и къде сме отседнали. Това беше грешка. Грешка беше да идваме тук. - Матю пак започна да изперква.
- Отивам да видя какво е. Стойте тук. - рекох и се запътих към вратата.
- Мад недей... - отворих я и погледнах надолу. Беше кутия. Напълно обикновена картонена малка кутийка. Взимах я и се върнах обратно.
- Какво е? - попита Сидни щом ме видя.
- Нямам си и на представа. Джей ти я отвори. - подадох я на момчето до мен. Той бавно я отвори. Забелязах, че ръцете му треперят. Погледна вътре в нея и изкара нещо. Бележка.
- "През периода, в който сте тук, аз ще ви напътствам и ще ви загатвам някои неща. Ето я и първата гатанка:  "Не всичко се вижда с просто око". Ваш водач и домакин през гостуванията ви при мен." - пусна листчето отново в кутията и изкара един бинокъл.
- Кой е този? - Мат питаше с недоумение.
- Нашият домакин? Домакин? Ние сме гости? - разсъждавах на глас - Мъжът от Джорджия! - казах изведнъж прекалено силно - Този, който ни беше пленил.
- О да. Няма кой друг да е! - Джей остави "подаръка" и ме прегърна. - Обичам красивия ти ум! - някой се прокашля.
- Може ли да се разчита на този човек. Все пак не го познаваме - обади се Сид.
- Аз му вярвам. - казах.
- Аз също. - добави приятелят ми.

Все се извинявам за забавянето и вече стана банално. Нямах много идеи, затова слагам тази глава осем дни след другата. Дано да ви хареса и ще се радвам, ако гласувате.😘