Неизлечима

IX

- Тихо! Някой ще ни чуе. - скастрих момчето до мен.
- Ако искаш и да не дишам. - шеговито каза Джей.
- Шшшшт! - бяхме в някакъв склад и когато се приберем щях да го убия.
- Ей кой е там? - цалата стая прокънтя от гласа на мъжа.
- На три. Едно. Две... - преди да преброя до три се чу изстрел. - Триии!!! - и побягнахме, но в различни посоки.
Щом излязох навън не спрях да тичам. Не забелязвах Джей, но погледнех ли назад виждах онези хора. Те ме преследваха. Бягах с всички сили. Повтарях си по - бързо и по - бързо. С последни сили успях да стигна до някакъв хълм. Тъкмо се успокоих и се вгледах към мястото от където бях тичала . Де да не го бях правила. Те идваха. И то с три черни джипа. Тъкмо щях да побягна отново, но нямаше на къде. Два метра пред мен се извисяваше огромна пропаст. Колите все повече се приближаваха и аз изпадах в паника. Какво до правя мили боже. Ако скоча ще се сбогувам с живота. Ако ме хванат пак ще се срещна със смъртта. Мисли бързо Мад, мисли. Или умираш, или умираш. Е, нека да е по по - забавния начин.
***
Събудих се със сърцебиене. Адреналина, който имах в съня, се беше прехвърлил и в реалността.
Погледнах към Сид и тя още спеше. Явно не съм крещяла. Това е добре. Взех си телефона от нощното шкафче и го отворих. Ярката му светлина ме заслепи за няколко секунди, но след това фокусирах и с изненада разбрах, че е 5:44. Кой нормален се събужда по това време? Реших да сляза да пийна вода и да продължа със спането в хола.
Тъкмо затварях леко вратата и отсрещната се отвори. Джей сънливо измрънка нещо и ме прегърна.
- Пет четирсет и четири? - каза той още по сънливо. Да не би да спи на рамото ми.
- Да. И ти ли?
- Начало на кошмара на който съм и аз? - значи също го е сънувал. Това е странно.
- Мхмм. Отивам долу за вода. Искаш ли и ти? - исках да се одръпна от него, но момчето още повече ме притисна към себе си.
- Искам теб. И само теб. - промърмори в ухото ми.
Двамата слезнахме по стълбите, като аз го придържах. Този пуяк наистина беше тежичък. Хубавото е, че вече знам как скърцат стълбите под тежеста и на двама ни. Метнах го на дивана и отидох в кухнята. Взех едно хапче и го изгълтах с прекалено много вода. Дано да не ми прилошее.
Върнах се в хола и седнах на фотьойла. Джей беше прегърнал една възглавница и спеше дълбоко. Преличаше на ангел с дяволски рога. Хем сладък, хем секси. Погледах го още малко и легнах до него, но не забравих да взема едно одеяло от шкафа. През януари си е студено. Обърнах се с към него и започнах да проучвам лицето му. Дълги и гъсти мигли. Дебели руси вежди. Малък нос. Съвсем малко набола брада. Нормално като за седемнайсетгодишен. Странно е, че той сънува тези кошмари от две години и не го провокират. Или просто не споделя. Като се замисля аз почти нищо не знам все още за него. Месести червени устни. От утре имам за цел да го опозная напълно. Не много светла, но не и тъмна кожа.
Вече бях готова със запаметяването на лицето му и се обърнах на другата страна. Той се размърда зад мен и ме прегърна. Погледнах към часовника на стената и се усмихнах. 6:32. Един час е минал.
***
- ...много са сладки! - до чух някакъв глас, но все още мозъкът ми спеше. Не го разпознах.
- Ах да бе сладки. Мадисън ставай веднага! Веднага казах! - е този тон вече го разпознах. Брат ми.
Щом асимилирах всичко, се досетих как бях заспала преди изгрева и къде точно се намирах в момента. За малко щях да падна от дивана докато станах. Погледнах Сид, а тя се смееше като побъркана. Матю - той беше ядосан, много ядосан. Докато се гледахме един друг като побъркани, момчето до което бях преди малко се размърда и отвори едното си око.
- Добро утро слънчице. - каза той през сънлива усмихва. Мат още повече почервеня.
- Слънчице а! Слънчице. Ето ти едно слънце на теб. - Матю взе една възглавница и я хвърли върху главата на Джей. Той беше стиснал зъби и приличаше на бик.
- Стига Мат. Какво толкова се ядосваш. Просто са спали на един диван, един до друг. - Сид вече не се смееше, но забелязах огънчетата в очите и. В този момент Пуякът се изправи, застана до мен и ми стисна ръката здраво.
- Виж брат, знам, че ти е сестра, че искаш да я предпазиш, но аз я обичам. И ако имам твоята благословия много бих искал да изляза на среща с нея. - той беше напълно сериозен, с гордо дигната глава, а аз се засрамих и сведох поглед - Позволяваш ли? - Матю изглеждаше по - спокоен и не дишаше учестено.
- Да я върнеш в десет. Нито минута по - късно. - той се усмихна и отиде в кухнята. Тук нещо липсваше.
- А мене някой да ме е питал дали искам да изляза с теб? - този въпрос беше към Джей. Той се изненада и извърна лице към мен.
- Госпожице Едисън, бихте ли излезли на вечеря с моя милост Джей Уинтсън? - той застана на колене и целуна ръката ми. Сидни отново прихна в смях.
- Не! - точен, ясен и кратък. Приятелката ми спря и ми хвърли заплащителен поглед.
- Как така "Не". Защо? - момчето се изуми.
- Защото след ден имам соло. След пет дни ще пътуваме за Ню Йорк. И последно и най - важно - ти знаеш всичко за мен, а аз - само име, години и, че имаме една и съща съдба.
- Добре. Тогава сега отиваме на репетиции. А на връщане ще обядваме. Обещавам ти, че до края на деня ще знаеш всичко за Джей Уинтсън. Всичко! - той ме гледаше умолително все така от ниско.
Не можах да устоя на малките кръгли шоколадчета и приех. Сид заракопляска, а момчето ме прегърна. Не трая и две секунди и някой се прокашля. Матю. Ние се отделихме и аз се качих в стаята си, влачейки и момичето зад мен.
                               ***
- Хей Мадисън внимавай да не си счупиш крак. - Алисън. Ъхх. Не ми се занимава с нея точно сега. Джей се настани на рояла и ние застанахме на местата си. Мелодията се изсипа от пръстите на приятеля ми и ние започнахме с танца. Отначало ритъмът беше бавен и спокоен, но в един миг се усили и нашите стъпки ставаха все по - бързи. Малка топка напрежение се загнезди с стомаха ми и аз губех концентрацията си. Усещах как силите ме напускат, крайниците ми се отпускаха и ме предаваха. Завъртя ми се целият свят, но все още стоях права и се опитвах да не падна. Накрая просто не издържах и в секундата преди да се строполя на земята усетих как една ръка ме бутна на страни. Залитнах и паднах точно на ръба на огледалото. Не усещах болка, но косата ми беше мокра. Чух няколко гласа да крещят уплашено и се предадох на неизвестността. Клепачите ми се затвориха и потънах в тъмнината.

Здравейте! (По - точно Добро утро, защото сега е 6:27 когато го пиша). Много се извинявам за малкото закъснение, но малко ме мързеше. Дано този глава да ви хареса. Чакам коментари.😘