Twisted < H.S >

5. You are so cute, when you are angry!

На вратата стоеше Хари в цялата си прелест. Беше облечен с черен панталон и бяла риза. Не си представях да го видя някога така. Той ме огледа цялата без никакво притеснение и когато видя физиономията ми, самодоволната му усмивка заигра на лицето. Задник!

- Стивън, запознай се с Джон и Амбър Стайлс, а това са Хана, Алекс и Хари. Алекс работи в нашата фирма. Справя се страхотно. - Майкъл представи брат ми с такава гордост.
Тейлър като видя Хари веднага му скочи на врата и започна да му обяснява нещо, но той не я слушаше. Очите му бяха забити в мен. Изглеждаше толкова различен от семейството си. Сестра му беше руса, а никой от семейството му нямаше такива зелени очи. Това е много странно.
- Ашли, ела да се запознаеш с гостите ни. - баща ми ме изкара от мислите ми.
- Здравейте, аз съм Ашли. - подадох си ръката към господин и госпожа Стайлс. После отидох към красивото момиче.
- Аз съм Хана, приятно ми е! Изглеждаш невероятно. Може ли някой път и на мен да ми направиш така косата. Страхотна е. - беше изключително мила.
- С удоволствие. Имаш толкова дълга коса, ще изглеждаш превъзходно. - усмихнах ѝ се.
- Ашли, толкова съм слушал за теб, аз съм Алекс. Блеър не спира да говори за това колко си уникална. - той дойде и ме прегърна.
- И аз съм слушала доста за теб, Алекс. Блеър май обича много да говори. - засмяхме се двамата.
Знаех, че трябва да отида и да поздравя Хари, но нарочно го подминах.
- Вечерята е готова, хайде да сядаме! - каза Елена.

Разбира се вселената си играеше с мен и Хари седна до мен. Просто страхотно! Не се очертаваше нищо хубаво тази вечер.

- Не е учтиво да не поздравяваш гостите си, знаеш ли ? - той се приближи и каза в ухото ми.
- Оо, извинявай, не съм те видяла. - усмихнах се фалшиво.

Другите говориха за работа, а аз се възползвах от това и взех телефона си. Имах съобщение от Оливър. Усмихнах се.

Оливър : Как си прекарваш вечерта, Ашли?
Аз: Не питай! На някаква вечеря съм и до мен стои най-големият задник.
Оливър: Искаш ли да те взема и да се разходим?
Аз: С удоволствие, но трябва да правя добро впечатление и да не мърдам от тази маса! Ще умра... Ще пиша по-късно, че баща ми ще ме убие с поглед..

Вдигнах глава и видях как Хари надничаше в телефона ми.
- Какво правиш ? Кой ти дава право да гледаш в телефона ми?
- Спокойно, кукло! Не викай, баща ти гледа доста ядосано към теб.
- Колко пъти да ти кажа да спреш да ме наричаш кукло. - казах през зъби.

- Е, Ашли, с какво искаш да се занимаваш след университета? - Джон прекъсна разговора ми с Хари. Чудесно, сега цялото внимание е насочено към мен.
- Все още не съм решила, но няма да е свързано с психология. - погледнах към баща си.
- Защо ? Това е страхотна специалност. Тейлър също учи това и много ѝ харесва. - каза той.
- Да, но на мен не ми харесва.
- Вероятно ще стане сервитьорка в някой бар. - обади се Тейлър. Стиснах юмруци. Как исках да ѝ оскубя косата.
Дишай, Ашли.
- Поне ще работя каквото искам, а няма да правя нещо само за да се харесам на другите. - почти виках вече. Усетих някаква ръка на бедрото си. Погледнах надолу, ръката беше на Хари и леко ме стискаше. Той пък какво иска сега?
- Да, в някой стриптийз бар. Нали обичаш да танцуваш. - ухили се злобно.
Сега прекали. Блъснах по масата и станах.
- Извинете ме! - казах тихо.

Нямаше право да ми говори така. Побеснях. Ако не беше Стивън щях да я убия на масата. Тази малка лигла. Какво е видяла тя от живота. Постоянно е била глезена и винаги е получавала всичко. Запътих се към тоалетната. Сълзите напираха в мен, но позволих само на една да падне. Няма да плача зареди някаква кучка.
Вратата се отвори. Защо не заключих, мамка му! Беше Хари.

- Разкарай се оттук, сега не ми е до теб.
- Няма да те дразня, обещавам. - усмихна се мило.
- Дразниш ме с присъствието си. Махай се. - той се приближи още повече до мен и прибра един кичур от косата ми.
- Имаш проблеми с нервите. - засмя се.
- Нямам! Какво ти е толкова смешно? Махни се от мен, преди да съм те ударила.
- Нямаш ? Хахах... Всеки, който ти каже нещо на криво и си готова да го убиеш, а си мислех, че аз имам проблеми. - започна да се смее. Беше много красив когато се усмихваше. Господи, защо си мислех това... Той продължаваше да се приближава.
- Да не си посмял да направиш още една крачка.
- Защо? Какво ще направиш? Ще ме полееш с нещо ли. Вече се изтърка, кукло. - той искаше да види нервите ми до къде стигаха. Направи още една крачка и вече ме беше притиснал в шкафа. Не можех да мърдам. Прехапах устната си, сърцето ми ускори ритъма си.
- Знаеш ли, че ти си първата, която си позволява да се държи така с мен. Всички се страхуват от мен. - гласът му беше много дрезгав.
- От какво трябва да се страхувам? Ти си просто един самовлюбен задник, който чука всяка, която падне пред очите ти. - едвам намерих сили да проговоря.
- Не знаеш нищо за мен, кукло. Така че недей да говориш.
- Ти също нищо не знаеш за мен, скъпи. - това пък откъде дойде. Опитах се да го избутам, но той хвана ръцете ми и се притисна още повече в мен. Лицето му беше на сантиметри от мен. Той се приближи, а аз затворих очи. Помислих, че ще ме целуне, но той захапа меката част на ухото ми.
- Много си сладка, когато си ядосана. - прошепна и излезе. Остави ме сама, едва дишаща в шибаната тоалетна. Ще му го върна и то тъпкано...