Twisted < H.S >

17.

* Хари *

Бях се подпрял на стената в коридора и гледах отдалеч реакцията на Ашли. Проклетото любопитство не ми оставаше мира, трябваше да разбера какво има в този плик. Ашли извади някаква бележда от там. Когато я прочете, цялата се вцепени и изпусна плика на земята, а от там се разпиляха снимки... Какво толкова пишеше на тази бележка, че така се разстрои и пребледня.. По дяволите, какво общо имаше Ашли с Ейдън?! Този въпрос щеше да ме побърка...

* Ашли *

Когато видях разпиляните снимки на земята цялата започнах да треперя. Едвам намерих сила да се наведа и да ги събера, за да не ги види никой, но беше късно. Блеър стоеше до мен и се взираше в снимките, беше ме страх да срешна погледа ѝ. Сега какво щях да ѝ обяснявам. Аз продължавах да стоя и да препрочитам бележката отново и отново. Как ме е открил? Как е разбрал къде уча? Как е сложил плика в шкафчето ми?

Събрах смелост и вдигнах поглед към Блеър. Тя ме гледаше с недоумение и изненада, но когато видя изражението ми, бързо прикри емоциите си и проговори.

- Не изглеждаш добре, хайде да се махаме. - хвана ме за ръката и ме задърпа към изхода. Само кимнах и я последах.

Буца беше заседнала в гърлото ми и не можех да кажа нищо. Едвам успявах да стигна до изхода без да се блъсна в някой студент. Страхувах се да остана насаме с Блеър, защото тя щеше да иска обяснение за случилото се, а аз не знам дали бях готова да ѝ споделя всичко. Но това беше най-малкият ми проблем. Ейдън ме беше открил и сега щеше да съсипе живота ми за това, което направих. Само мисълта да се срещна отново с него, ме ужасяваше.

С Блеър седнахме на една пейка зад университета. Двора беше голям, а и всички студенти вече бяха влезли в час и нямаше как да някой да ни чуе. Аз мълчах и си гледах ноктите, чаках Блеър да ме засипе с въпросите си.

- Ашли, знам, че вероятно не ти се говори, но какво се случи току-що? Какви са тези снимки? - беше много внимателна, когато ми задаваше въпросите, защото не искаше да ме разствойва.
- Виж, Би, много е сложно за обяснение и не знам как да ти го кажа. - замълчах за малко, за да подбера точните думи. Знам, че тя беше страхотна приятелка, но се страхувах, че като разбере истината за мен ще побегне. - В Манчестър се бях забъркала с много влиятелен и опасен човек. Трябваха ми пари, той ме откри на едно парти и ми предложи да работя за него. Нямах избор, майка ми беше болна, брат ми работеше, но парите не стигаха и аз трябваше да помогна по някакъв начин. Но нещата малко се объркаха и аз избягах, местих се от мотел на мотел. Тогава баща ми се обади и каза, че се местим в Лондон, не бях щастлива от факта, че ще живея с него, след като той ме е изоставил, но беше перфектната възможност да изчезна и този човек да не ме намери. - казах всичко на един дъх, дори не знам дали Блеър разбра нещо от разказа ми.
- Какъв е този човек? Какво си работила? Нищо не разбрах.. В опасност ли си? Как те е открил?
- Мисля, че сама се досещаш какво съм работила, след като видя снимките. Не знам как ме е открил, нямам никаква идея. Мислех, че се бях избягала от миналото си,но... - изпуснах въздишка. Какво щях да правя. Блеър е първата, на която споделям какво съм правила, дори Стивън не знаеше...