Twisted < H.S >

18.

Знаете ли какво е чувството да бъдете преследван, да не знаете кога може да изкочи някой и да ви сграбчи?! Незнанието какво предстои ме убиваше. Можех да очаквам всичко от човек като Ейдън. Всеки изтръпваше само при споменаването на името му, никой не смееше да му се противостави, защото знаше какво щеше да последва. Затова, когато аз го изиграх, положи толкова големи усилия да ме открие. Не искаше никой да разбере, че една малка пикла е успяла да го измами.

Лежах в леглото си и се взирах в тавана. Имаше толкова много въпроси, на които трябваше да разбера отговора. Бях ужасена от предстоящето. Първата ми мисъл беше да си събера багажа и да изчезна, но ми писна да се местя от място на място. Тъкмо намерих приятели тук и всичко се беше наредило. Не исках пак да загърбвам всичко, а и не можех да оставя брат си.. За нищо на света!

От всичките тези мисли главата ми щеше да експлодира. Трябваше да се разсея, да забравя за всичко това, поне за малко! Сложих си черни прилепнали дънки и едно късо потниче, гримирах се леко и тръгнах към долния етаж.

- За къде си се разбързала така, сестричке? - Стивън ме спря.
- Ще се поразходя малко. - усмихнах се съвсем леко.
- Ще дойда с теб, без това няма какво да правя, а и да видя как я кара малката ми сестричка. - на лицето на Стивън грейна усмивка.
- Стив, не съм в настроение и искам да остана сама, нека го отложим за друг път.
- Какво има, Аш? Всичко наред ли е? - усмивката на брат ми веднага се скри.
- Да, да.. Не се притеснявай. Просто се нуждая малко от чист въздух. До после, Стив. - насилих се да се усмихна и излязох от къщата.

Разхождах се безцелно по улиците и постоянно се оглеждах някой да не ме следи. Изпадах в някаква параноя, имах чувството, че някой ме наблюдава. Това щеше да ме доведе до лудост. Не мога да живея в страх и да внимавам някой да не изкочи от някоя уличка и да ме нападне.

Табелата на един бар привлече вниманието ми. "Bad Girls Club" светеше в далечината. Точно от това да се нуждаех, за да забравя за всичко това. Никога не съм прибягвала до алкохол в такива ситуации, но сега той щеше да ме избави от мъките ми. С бързи крачки тръгнах към бара. Охраната само ми намигна и ме пусна да вляза, без да проверява дали имам нужните годините да съм тук. Когато влязох миризмата на цигари, пот и алкохол ме лъхна. Блъсках се в танцуващите хора на дансинга, за да стигна до бара. Имаше сцена, където няколко полуголи момичета танцуваха, а пред тях имаше публика, която гледаше с блеснали очи от желание. Колко познато... Барманът дойде и аз си поръчах уиски. Като ще се напивам поне да го направя като хората.