Twisted < H.S >

11.

Хари светкавично се изправи и отиде до вратата.
- Какво има, Алекс? – попита Хари с много дрезгав глас.
- Виждал ли си Ашли? Трябваше да е при Хана, но тя каза, че е тръгнала.. – погледът на Хари се насочи към мен, а аз поклатих глава. Никой не трябваше да разбира, че съм в стаята, още повече Алекс. Вършех такива глупости.. За какво ми беше да го целувам, проклетото ми его...
- Не съм я виждал. Може да се натискат с Господин загубеняк в някоя стая. – видях самодоволната усмивка на Хари. Никога не пропускаше да се заяде за нещо.
- Казва се Мат и той е долу. – изпуфтя Алекс. – Ако я видиш ѝ кажи, че Блеър иска да тръгват.
- Добре!

Трябваше веднага да се махна оттук. Тези наши закачки с Хари започнаха да стават прекалени. Ако Алекс не ни беше прекъснал не искам да си помислям до къде можеше да стигнем.
Станах от леглото и си оправих косата, защото беше станала като кошер. Тръгнах към вратата, преди да изляза, се обърнах към Хари.
- Това беше само за да докажа, че грешиш. По-добре да го забравиш и нито дума на никого. – казах и тръшнах вратата след себе си, за пореден път го оставях в такова състояние и това много ми харесваше.. Господи, ужасна съм!!

Докато слизах надолу, разговорът на Хари по телефона изникна в съзнанието ми. Нещо ме човъркаше отвътре да разбера с какво се занимаваше. Никой не знаеше със сигурност, имаше най-различни версии – че участвал в незаконни боеве, че се занимавал с наркотици, че бил сводник. Не знаех на кое да вярвам или дали изобщо има нещо вярно в тези слухове, но съм сигурна, че има нещо гнило около него и трябва да разбера какво е...

- Най-накрая се появи.. Къде беше, по дяволите? – попита Блеър.
- Ъъх, отидох до тоалетната, но докато я намеря ми отне доста време. Как е възможно да имате толкова много стаи. – успях да измисля някаква лъжа и изглежда те се хванаха.
- Да тръгваме, че стана късно. – бутна ме Блеър към вратата.
- Благодаря за вечерята, Алекс, беше страхотна. Следващият път е мой ред.. Ще се изненадате колко добре мога да готвя. – казах аз.

* Хари *
Толкова съм бесен, искам да убия някого. Ако Алекс не ни беше прекъснал, щях да постигна точно това, което искам, щях да докажа, че Ашли не е толкова недостижима за колкото се има. Дори тя не може да ми устои на чара, но въпреки всичко продължава да се дърпа, направо ме изкарва извън нерви, не знам защо продължавам да се занимавам с нея, като не е нищо особено, просто има хубаво тяло.
Взех телефона си и набрах номера на Найл.
- Какво стана? Намерихте ли момичето? – казах ядосано.
- Брато, тая е някаква луда, знаеш ли как ме срита в топките.. Едва не умрях, но спокойно Лиам успя да я хване и сега я връщаме. – Найл както винаги не можеше да остане сериозен.
- Найл дръж се поне един път като мъж, какво си се разпискал! Слушай, нито дума на Ейдън за случилото се, ясно!
- Успокой се, Хаз, последно време си много напрегнат.. Ела в бара да пийнем по нещо и да разпуснеш малко..
- Сега не ми е до това, ще се видим утре. – казах и затворих телефона.

* Ашли *

- Земята вика Ашли, ехоо... – Блеър размахваше ръка пред лицето ми.
- Извинявай, бях се замислила. Какво казваше?
- С момичетата мислехме да отидем в един бар, казват, че е страхотен.. Отдавна не сме излизали и мисля, че имаш нужда, моля те! – Блеър направи кучешка физиономия. Мисля, че е права, нуждая се малко от забавление..
- Офф, добрее, какво да те правя. – извъртях очи.
- Йейейе, ще се забавляваме много, обещавам, Аш.
- За кога става въпрос? – попитах
- Утре, няма да имаме тренировка, за да имаме време да се оправим.
- Би, сериозно ли? През седмицата, не можеше ли петък или събота, затрупана съм с толкова много домашни. – измрънках.
- Денвърс, станала си като някоя пенсионерка, я се стегни. – скара ми се Блеър. - Сега кажи какво се случва с Хари?
- Какво имаш предвид?
- Ако си мислиш, че „Търсех тоалетната" ще мине пред мен, много се лъжеш.
- Ами знаеш, че постоянно се дразним с Хари и той каза, че предпочита всеки друг пред мен и аз буквално му се нахвърлих отгоре, за да докажа, че греши, но нещата малко се задълбочиха.. Добре че Алекс ни прекъсна, защото мозъкът ми тотално отказва да работи, когато устните му са върху моите и не знам какво можеше да се случи.
- Това няма да свърши добре. – каза притеснено Блеър. – Ти го приемаш за игра, но накрая ти ще бъдеш изиграна, ако започнеш да изпитваш някакви чувства към Хари.
- Знам !

------
Главата е доста кратка и скучна!! Обещавам, че следващата ще в по-дълга!! Надявам се все пак да ви хареса.. Ще се радвам да изразите мнението си.. Как ви се струва историята? Банална ли е? Кой е любимият ви герой? ❤️💜💕😙
Извинявам се, ако има грашки! ☺️