Twisted < H.S >

23.

* Блеър*

Обикалях в кръг пред къщата на Ашли, докато чакам някой да ми отвори. Навън валеше, а аз както винаги не съм облечена подходящо, най-много ме изнервяше факта, че Ашли я няма от два дни и нямам никаква представа къде може да е.

Ще смачкам Стивън като го видя. Чакам навън вече пет минути.

Най-накрая вратата се отвори!

- Здравей! - каза Стивън с извинителна усмивка.
- Какво ти отне толкова много, да ми отвориш? - подминах го и влязох в къщата.
- Бях в банята, когато се обади. Не мога да изляза гол, освен ако не си дошла с тази цел - усмихна се закачливо, а аз го ударих.
- Илл, не ставай смешен. Имаш си приятелка. - направих погнусена физиономия. - Сега сериозно. Не е време за шеги. Къде е Ашли?
- Ако знаех, мислиш ли, че щях да ти звъня да те питам. - намръщи се Стив. - Изключила си е телефона, никой не я е виждал да излиза от къщата. Ти казваш, че не се е държала странно последните дни. Не мога да си обясня какво може да я е накарало да изчезне така. При кого би отишла, тя няма много приятелки тук!? - Стивън изглеждаше доста разтревожен.
- Не знам. Да не се е скарала с баща ти? Той се вържи ужасно с нея. - в ума ми се разиграха безброй сцени, какво може да ѝ се е случило. Наистина се надявам да е добре. - Обадихте ли се в полицията?
- Мислех да го направя, но те няма да направят нищо. Тя е оставила бележка, че е при приятелка и иска малко почивка.
- Прав си! Ще звънна на няколко приятелки, да ги питам дали са чували нещо, или ако са я виждали. Ако разбера нещо ще ти звънна. - Прегърнах Стивън за довиждане и тръгнах.

Изведнъж ме връхлетя една ужасяваща мисъл. Ами ако този Ейдън ѝ е направил нещо?! Надявам се да не е това, защото тогава не знам какво ще правя....

* Хари *

Щом Ейдън отвори вратата на кабинета си, връхлетях с всичка сила и го притиснах към стената.

- Казвай къде е? - до сега не съм си позволявал да правя подобно нещо. Не мисля, че някога някой се е държал така с него, е освен Ашли, до колкото знам.
- Кой къде е ? Да не си полудял? Разкарай си ръцете от мен! - Ейдън се разкрещя и ме избута от себе си. Изтърси си костюма, сякаш имаше нещо по него, и седна на стола си. Пречисти гърлото си и заговори спокойно, точно както най-много ме плашеше. - Повече никога не си позволявай подобно държание! Ясен ли съм?
- Да! - кратко отвърнах.
- Сега седни и спокойно ми обясни кого търсиш толкова спешно, че така си се развихрил? - продължаваше да говори с пълно спокойствие, все едно не съм го нападнал преди минута.
- Имахме уговорка. До края на месеца трябва да убедя Ашли да се върне да работи за теб. Защо, по дяволите, три дни по-късно, тя е изчезнала? - отново повиших тон. Просто не можех да стоя спокоен, като знам какво може да ѝ направи. - Разбрахме се нещо, а се отметна.
- Какви ги говориш бе, момче? Не съм правил нищо на котенцето. Какво си ги наострил тези нокти? - настроението му много бързо се смени. Луката му усмивка веднага заигра на лицето.
- Тогава защо никой не знае къде е? От два дни я няма?
- Може да съм я посетил, но нищо не съм ѝ правил! - засмя се.
- Посетил?! Къде? - попитах учуден.
- В тях, разбира се. С баща й сме нещо като бизнес партньори. Само да беше видял физиономията на котенцето като ме видя. Както беше наперена, набързо си подви опашката. - Този човек защо постоянно използва неща свързани с котка. Толкова ли ги харесва?!
- Ти да не си откачил? Как ще отидеш в къщата ѝ. Нали знаеш, че така ще я стреснеш и няма как да я накарам да дойде при теб.. Ти изобщо мислиш ли с главата си? - обикалях офиса му и скубех косата си.
- Виждам, че се интересуваш от нея. Мога да пратя няколко момчета да я потърсят. Ще им кажа да я оставят само за теб. - намигна ми той. Ръцете ми се свиха в юмруци и бях готов да го смяжа от бой, само при думите му.
- Да не си пратил никого при нея. Аз ще се погрижа за това!! - казах през зъби и излязох от проклетия офис.