Twisted < H.S >

4.

Беше Хари. Лицето му беше почервеняло от яд, а очите му бяха придобили най-тъмния цвят на зеленото. Сега наистина загазих. Тъпото ми любопитство до къде ме докара.

- Какво си мислиш, че правиш? - той направо ми крещеше. Усещах горещия му дъх в лицето ми.
- Прибирам се от тренировка, какво искаш да правя? - реших да се правя на тъпа. Може да не е разбрал, че съм го снимала, все пак беше с гръб към мен.
- Този път няма да ти се размине!! Дай си шибания телефон и изтрий този клип, защото, кълна се, ще съжаляваш, че си се родила. Не знаеш с кого се захващаш. - досега се правих на смела, но сериозността в гласа му ми показа, че изобщо не се шегува. Подадох телефона си, той веднага го грабна от ръката ми и започна да рови. Когато изтри клипа ми го подаде и отново ме погледна.
- Повече не си позволявай да ме шпионираш, още повече да правиш някакви записи. Считай се за предопредена, кукло.  - обърна се и изчезна в тъмнината.

Аз тръгнах към вкъщи отново, подсмихвайки се. Този глупак ме подцени. Винаги си запазвам нещата по два пъти, особено в такива ситуации. Не знам защо изобщо направих този клип, но има нещо странно в него и съм сигурна, че това няма да е последния ни сблъсък, никога няма да ми е излишно да го имам. Защо просто не спра да се забърквам в неприятности. Единствената причина да се радвам, че се махнах от Манчестър е защото исках да започна на чисто, без бъркотиите, които бях забъркала в миналото. Вече бях привлякла достатъчно внимание още от първия ден тук, а сега и се меся в неща, които не са моя работа. Просто чудесно! Страхотно ново начало. Потънала в мисли, не бях осъзнала кога съм пристигнала до имението.

- Пропусна вечеря. - баща ми беше в хола и гледаше телевизия. Всяка вечер ли ще ме посрещат все едно съм 12 годишна и имам вечерен час.
- Казах на Стивън да ви каже, че излизам с една приятелка и може да се забавя.
- Все тая, слушай сега, утре ще има важна вечеря. Съдружникът ми Джон ще идва със семейството си тук. Искам да присъстваш и да се държиш възпитано. Ще предложа Стивън да работи във фирмата ни и всичко трябва да мине перфектно. Без закъснения и възражения, ясно.
- Ясно, сър. - козирувах. Сега трябва и да се правя, че всичко е невероятно и колко съм щастлива, че имам баща като Майкъл. По-скоро ще умра. Как ще издържа не знам.
Почуках на стаята на Стив.

- Хей, защо закъсня толкова? - охх, пак се почна.
- Моля те, стига. Вече не съм малка. Казах ти, бях с приятелка. Чух, че ще работиш при Майкъл, как се чувстваш?- попитах.
- Виж, Ашли, не ми се сърди. Знам, че не го харесваш, но той не е толкова лош. Трябва да му дадеш шанс, а и не мога цял живот да съм барман. Знаеш, че винаги съм искал да се занимавам с такива неща и това е невероятна възможност.
- Стив, аз не ти се сърдя. Радвам се за теб, че най-накрая ще сбъднеш мечтата си. Ти го заслужаваш. Но тази тъпа вечеря.. Не знам как ще издържа. Правя го само за теб, да знаеш, че си ми длъжник. - намигнах му и излязох от стаята.
- Радвам се, че поговорихме, Аш.