Twisted < H.S >

12.

Когато влязох вкъщи видях Елена и баща ми да говорят в хола. Как така се е върнал толкова рано от работа, това не е присъщо за него. Когато ме забелязаха и двамата се обърнаха към мен с фалшивите си усмивки.
- Ашли, точно ти ми трябваше. – каза Майкъл.
- За какво? – попитах отегчено. Опитвах се да избягвам Майкъл, не можех да го понасям, особено като го видя как се отнася към Тейлър... Все едно е нещо повече от мен, а тя дори не му е истинска дъщеря. Мен се опитва да ме спечели с глупавите си пари, но това няма как да се случи.
- Довечера ще ходим на ресторант. Ще запозная теб и Тейлър с един много влиятелен човек и ако успеете да го впечатлите, ще имате възможност да започнете стаж при него следващия месец. Това е страхотна възможност и за двете ви. – За мен или за Тейлър го правеше това..По-скоро да осигури добро бъдеще на Кучката, а аз просто между другото да съм там. Аз и стаж, как ли пък не.. Някой да ми заповядва и да му нося кафе, а даже и няма да ми се плаща. Невъзможно!
- Не мога довечера, ще излизам! Така или иначе не съм заинтересована. Оставям го изцяло на Тейлър.
- Но, Ашли, това е голяма възможност, ще ти отвори много врати за в бъдеще. – обади се Елена.
- Да, страхотна възможност да нося кафе на някакъв дето се къпе в пари и да му слугувам. Мога да го правя и в някой бар и даже ще получавам пари, ще пропусна!
- Ашли, как може да говориш така. Ние мислим за бъдещето ти. Искаме да успееш, а не да ставаш някаква сервитьорка или танцьорка. – развика се баща ми.
- Слушай сега, Майк, малко късно си решил да мислиш за бъдещето ми, трябваше да го направиш преди години. Свикнала съм сама да се оправям в живота и да правя това, което ми харесва. Това че живея в къщата ти не означава, че си ми някакъв или че можеш да ме командваш. Това че подкупваш Стивън с нови коли, пари и работа, при мен няма да стане. Така че не си хаби усилията за мен, не можеш да ме впечатлиш. – говорих му с толкова злоба, която се беше насъбрала през годините.
Това, което последва не го очаквах. Баща ми ми удари шамар..ШАМАР?! Не можех да повярвам..
- Сега ти ме слушай, малка госпожичке, аз съм ти баща искаш или не и ще ме слушаш какво ти казвам, живееш в моята къща, по моите правила. Никога повече не си позволявай да ми говориш така, защото ще изхвърчиш оттук толкова бързо, колкото дойде.
Идваше ми да се разплача като малко бебе, но нямаше да позволя да види колко ме е наранил с думите си. Просто се обърнах и се качих в стаята си. Повече не можех да крия болката, която таих през годините заради него, сълзите ми свободно се спускаха по лицето. Имах нужда да изплача всичката мъка..