Twisted < H.S >

21.

Чувстах се все едно стадо бикове бяха минали през главата ми.. Изпих вече две хапчета, но тъпата болка в главата ми не минаваше, а случилото се с Хари изобщо не ми помагаше. Пак се поддадох на чара му.. Обикалях стаята в кръг, не можех да си намеря място..Телефонна ми звънна, беше Блеър. Господи, съвсем забравих да ѝ звънна.. Ще ме убие!!

- Ти май забрави приятелката си, а? - Блеър извика, а аз отдръпнах телефона си, защото щеше да ми спука тъпанчетата..
- Моля те, говори по-тихо! Главата ми ще се пръсне.. - оплаках се аз.
- Какво ти има?! Да не си се забавлявала някъде без мен?!
- Не мога да го нарека точно забавление.. Дълга история.. Искаш ли да се разходим някъде, защото се задушавам тук?
- Да, след един час пред нашето кафе.. И не си мисли, че ти се е разминало..Ще ми разкажеш всичко до последната подробност! - каза Блеър и ми затвори.

Навън беше доста топло, затова си облякох късо потниче и дънки. Сложих си спирала и гланц за устни и леко накъдрих косата си, защото изгледаше като кошер.

Влязох в стаята на брат ми без да почукам. Той разгръщаше някакви документи и изглеждаше много съсредоточен.

- Как е любимият ми брат?! - усмихах се сладко и се приближих към него.
- Аз съм единствения ти брат, когото тотално забрави. Вече изобщо не прекарваме време заедно. - натъжих се от думите му. Вярно е, че почти не се виждаме и не си говорим като преди, но и двамата имаме много неща на главата си.
- Съжалявам, знам, че е така. Ще се постарая поне един път в седмицата да сме само двамата и да си правим нашите семейни партита.
- Звучи страхотно. Липсват ми игрите с теб и как не можеш да губиш. - усмихна се Стивън. - Сега кажи за какво ще ме молиш?
- Как разбра, че ще искам нещо?!
- Моля те, познавам те толкова добре.. Още с влизането ти разбрах, че ще искаш нещо.
- Охх, ще излизам с Блеър, но не ми се пътува с автобуса, а ти имаш невероятна кола, с която можеш да ме закараш.. - направих кучешка муцунка..
- Какво да те правя.. Дай ми пет минути. - каза той.
- Обичам те!! Страхотен си. - целунах го по бузата и изхвърчах от стаята му, за да си взема нещатата.

***

Стояхме с Блеър в кафето и ѝ разказвах за случилото се, а тя ме гледаше с неудобрение..

- Първо, как може да отидем в някой бар, без да ме извикаш.. Да танцуваш на сцената с непознато момиче, после да се натискаш с непознат и сутринта да се събудиш в леглото на Хари??
- Нищо от това не беше планирано. Бях откачила след като разбрах за Ейдън.. Просто излязох да се разходя, но исках поне за малко да забравя за това и влязох в един бар. Не ми отне много време да се напия, запознах се с Рейчъл и идеята да танцувам отново на сцена, тогава ми се стори страхотна.. А това, че се събудих до Хари, не беше по моя вина. От къде да знам, че ще ме заведе в тях. - оправдавах се като малко момиченце пред майка си.
- Радвай се, че е бил той, а не някоя откачалка.

След кафето, отидохме до залата да потанцуваме. Това ми подейства доста ободряващо, главата вече не ме болеше, но не можех да спра да мисля за Хари и какво можеше да се случи.

На излизане от залата, видях Хари и едно момиче, което му се натискаше и се усмихваше съблазнително. Обърнах се на другата страна и тръгнах по най-бързият начин. Нямах желание да го гледам с поредната му. Толкова беше долен. До преди малко се натискаше с мен, а няколко часа по-късно вече си е намерил нова играчка.. Кретен!

Прибрах се сравнително бързо. Чух гласове в хола и отидох да видя кой е там. Когато влязох в стаята замръзнах, гърлото ми присъхна, въздухът не ми стигаше. Пред мен стоеше баща ми, който се разговаряше с Ейдън... Това не е възможно.. Какво прави тук?! Краката ми се разтрепериха, едва стоях права!

- Ашли, върнала си се. Запознай се с Ейдън. - баща ми го представи.
- Здравей, Ашли, приятно ми е. - Ейдън подаде ръката си. Погледнах с погнуса към него. Не исках да го докосвам. Спомените ме връхлетяха.

* Ретроспекция *

Мамка му! Отново закъснях. Дано Ейдън да не е тук, защото много ще се ядоса. Охраната отвори тежката врата на клуба и влязох. Едва си поемах въздух! Побързах да отида в съблекалнята и да се приготвя за шоуто, но Ейдън ме чакаше там.

- Какво ти казах, Бъни, без закъснения. Това, че си най-добрата тук, не ти дава право да си правиш каквото искаш? Тук аз съм шефът! - той погали лицето ми, а аз бях прекалено уплашена, за да се отдръпна. Притисна ме към стената и започна да опипва тялото ми. Едва успявах да сдържам сълзите си. Две момичета влязоха и той се отдръпна.

- Считай се за предопредена. - прошепна в ухото ми и излезе.

* Край на ретроспекцията *

- Ашли, не се дръж невъзпитано. - скара се баща ми.
- Аз съм Ашли. - протегнах треперещата си ръка.
- Аз ще тръгвам, много се застоях. Ще се чуем отново, Майк. - каза Ейдън.
- Радвам се, че намина.  - Майкъл го потупа по рамото. - Ашли, изпрати госта ни. - каза и се отдалечи, за да вдигне телефона си.

Когато стигнахме до входната врата, Ейдън ме хвана за ръката и се приближи.

- Играта започва. Радвам се, че се видяхме, Бъни. До скоро! - каза Ейдън и ми намигна.

Чух, че запали двигателя на колата си, облегнах се на вратата и сълзите свободно се спуснаха по лицето ми!

--------
Нямам никакво времее и много се бавя с главите.. много се извинявам! Надявам се новата глава да ви хареса! ❤️💞💞

Имам идея, за нова история.. надявам се скоро да ми остане време да доразвия идеята си и може скоро да кача първата глава. ☺️🔜🙈