Twisted < H.S >

10.

- Ашли, какво се случва с теб? Не мога да те видя, сестричке. Липсваш ми, преди прекарвахме много време заедно. - Стивън влезе в стаята ми.
- Стив, ти по цял ден си във фирмата. Как да те видя? - дарих го с лека усмивка.
- Изобщо не ми се измъквай с това! Всеки ден излизаш някъде и се прибираш късно. Да няма някое момче, което ти е завъртяло главата? - подсмихна се брат ми.
- Не ставай смешен. Трудно може да ме спечели някой. И не излизам всеки ден. - защитих се.
- Да.. До колкото разбрах и днес няма да си вкъщи.
- Ще се събираме в Алекс, не мога да му откажа. - усмихнах се извинително.
- Само те занасям, Аш. Радвам се, че си намерила приятели тук и си излязла от онова състояние, в което беше. Аз излизъм, имам среща с едно момиче. Пожелай ми успех.
-  Охо, ти вече си си намерил момиче и не ми казваш. Какъв брат си... Ще чакам да ни запознаеш. Хайде забавлявай се. - пратих му въздушна целувка преди да излезе от стаята.
Блеър трябваше да дойде всеки момент, затова започнах да ровя в гардероба си, да видя какво да облека. Избрах си прилепнали дънки и къс потник, обух си платформи и сложих лек грим. Не исках пак всеки да ме гледа странно, а и така се чувствах комфортно.

- Лол, какво секси дупе имаш, Аш. - Би викаше.
- Охх, спри.. не искам да създавам такова впечатление все едно съм някоя курва и да се обличам провокативно.
- Ашли, ти и човал да сложиш пак ще си секси. Погледни се само. - каза с горда усмивка.
- Само да ти кажа, че с тая рокля е възможно някой да те изнасили по пътя.. доста  е прилепнала, но ти стои невероятно. - намигнах ѝ.
- Стига си се обяснявала. Хайде да тръгваме, защото Алекс мрази да чака.

Алекс ни посрещна на вратата с огромна усмивка. Това имение беше дори по-голямо от нашето.

- Надявам се не е проблем, че поканих един колега. Той е много забавен. Обещавам няма да ви досажда. - каза притеснено Алекс.
- Какво си се притеснил толкова, разбира се, че нямаме нищо против. Сега ни пусни да влезем, защото ще стана на ледена висулка тук. - Блеър вече трепереше.
- Никой не те е карал да се обличаш като маникенка, все пак сме вкъщи, Би. - разсмя се Алекс.

В хола ни чакаше едно русо, високо момче. Когато ни видя веднага дойде да ни се представи.

- Аз съм Мат. Радвам се, че най-накрая се запознахме. Алекс постоянно ми разказва колко сте откачени вие двете. - Двете с Блеър хвърлихме по един убийствен поглед на Алекс.
- Даа, няма значение. Да сядаме на масата. Само ако знаете колко хубаво готвя.
- А аз правя най-хубавите коктейли, така че после ще ви направя по един. - намигна ми Мат.
Сладък е, но да се прави на самоуверен, определено не му отива, така както на Хари. Охх, защо не спирах на мисля за този кретен. Преследва ме навсякъде, дори в сънищата ми.
Докато вечеряхме Мат не спря да разказва вицове и "забавни истории". Слушах го в началото, но после се отнесох в мислите си. Как ли изглежда стаята на Хари? Дали е тук?