Twisted < H.S >

25.

Вървях към университета. Времето беше хубаво и исках да се разходя. Имах нужда да избистря ума си. Бях се замислила и не забелязах черния джип, който ме следеше. Когато осъзнах какво се случва, започнах да търся варианти да се измъкна. Направих се, че говоря по телефона, погледнах часовника си, все едно закъснявам и забързах крачка.
Мамка му! Как е възможно да няма някой магазин на тази улица, за да вляза.. Обърнах се да видя, дали все още ме следят, но когато го направих, видях , че колата е спряла точно до мен. Вратите се отвориха и от там излязоха двама огромни мъже и Ейдън.
По дяволите!
Обърнах се и започнах да бягам, но Ейдън и маймуните му бяха по-бързи и ме хванаха. Ейдън ме дръпна за лакътя и ме повлече към колата.
- На къде си се забързала, Бъни?! - дяволита усмивка се прокара по лицето му.
- Ейдънн, пусни мее!!! - извиках с цяло гърло, за да може някой да ме чуе, но наоколо нямаше никого.
- Никъде няма да ходиш, миличка. Сега си моя!! - изкрещя ми в лицето той и затегна хватката си.
- М-моля те!! Остави меее ! - проплаках.


Скочих от леглото, обляна от сълзи и пот. Отново същия кошмар. От месеци не го бях сънувала..
- Ашли, добре ли си? Цялата трепериш. - Хари до мен се размърда.
Мамка му! Бях забравила за Хари...
- Даа, просто кошмар. - изстенах.
- Извика някакво име. Сигурна ли си, че си добре? - дано Хари да не е чул името  на този лайнар, защото нямам намерение да му обяснявам кой е.
- Да. Ще се оправя. - усмихнах се слабо.
- Хайде, ела при мен. Да поспим още малко. Едва четири часа е. - Хари разтвори ръце и аз се настаних в прегръдката му.
Чувствах се толкова добре и спокойна в обятията му. Легнах на гърдите му и се унисох.

***
Усетих нечии устни върху моите и се размърдах. Отворих очи и се усмихнах. Хари се беше настанил върху мен и ме целуваше.
- Какво правиш? - попитах сънено.
- Време е да ставаш принцесо. - трапчинките му се показаха.
- Не ми се става. - намръщих се аз. - Не може ли да стоим цял ден тук..
- Не!! Ставай, направил съм закуска.
- Не искам! - скръстих ръце.
Хари започна да ме гъделичка, аз се гърчех под него. Той ме вдигна от леглото като бебе и ме понесе към кухнята. Остави ме на плота и ме дари с една продължителна целувка. Когато се отделихме и двамата бяхме задъхани.
Прехапах устни и се загледах в него, докато слагаше палачинките на масата. Как се стигна до тук?! Избягах, за да съм далеч от всички. От както съм в Лондон се опитвах да стоя далеч от Хари, а сега се намирах в тях на плота му, само по тениската му и се любувах на гледката пред мен. Това беше толкова грешно.

Какво ще се случи от тук нататък с нас?! Дори има ли нас? Не знаех какво да очаквам. До сега Хари никога не се е държал така. Все едно някой се е вселил в него. Изглежда толкова спокоен и това арогантно държание го няма.

- Радвам се, че гледката ти харесва, но трябва да закусим ,защото умрам от глад. - Хари ми се усмихна и ме свали от плота.
- Цял ден ли ще ме разкарваш като бебе. Нали знаеш, че мога да ходя?
- Така ми харесва повече. Пипам дупето ти постоянно, а ти не си ми откъснала топките, все още. - той ме шляпна по дупето и седна на масата.

* Хари*

Всичко това изглеждаше толкова нереално. Някак си се разбирахме с Ашли, без да се избием или да се заяждаме. Може би за първи път не ме гледаше с този поглед все едно иска да ме убие, а ме оглежда без да се притеснява.

Нещото, което много ме притесняваше е Ейдън. Чух я насън как крещи името му. Това не вещаеше нищо добро. Времето минава толкова бързо, а аз трябва да измисля как да спася Ашли и Ейдън да не ме убие за това.

Защо всичко трябваше да е толкова сложно, мамка му!

След като се нахранихме, гледахме филм, тоест се опитахме, защото посредата на филма, Ашли реши да се намести по-добре и буквално си навря  задника в лицето ми. На мен само това ми трябваше... Така и не успяхме да разберем как завърши филма.

Решихме да останем още един ден тук и след това щяхме да се върнем към реалноста. Не знаех какво ще се случи утре, дали Ашли ще е толкова добре настроена към мен и дали ще продължим това, което започнахме тук.
Телефонът ми звънна и Ашли се протегна да го вземе от масичката, но застина. Погледна към телефона и после бавно се обърна към мен..

Не можех да разгадая погледа й.
Взех телефона, за да видя какво толкова я притесни и едва не го запратих в стената. Името на Ейдън беше изписано на екрана.

По дяволите, сега загазих!!!

------------

Здравейте!!! Не ме убивайте.. съжалявам за забавянето, но не мога да ви обещая по-често да качвам.. 😣😍💟

Коментирайте и гласувайте, ако ви е харесала главата.. ❣💝