Chapter 8

5.1K 481 54
                                    

До къде я докарах,не е истина.Вие наистина ли щяхте да се изчукате пред вратата ми?-попита невярващо,но някак развеселено Драконът.

-Да.-казах и го изгледах злобно.Нямаше да се изчукаме на пода в коридора,но тъкмо вдъхнах малко живец на Ник.-Не знаехме,че това е вашата стая,господине.

-Да,не трябва ли да сте в учителското крило?-попита го Ник и се изправи,аз още си седях на пода.

-Това ли е най-важния въпрос,бога ми!?-възмути се той.Леле,леле как преиграваше нещастника!-Не съм в учителското крило,поисках по-усамотена стая,а то какво стана...Да не би да ви е навик да се натискате тук,защото,ако е така ще се преместя.Не ми се сънуват кошмари.

И това ми било учител.Уайтс си нямаше и на представа какво може да говори като учител и какво не.Изгледах го тъпо и му подадох ръка,за да ми помогне да стана.На токове не беше лесно,дори и за обучен агент.

-Няма да ти пипам ръката.Ами,ако е била в гащите му?-изгледа ни погнусено.

Ник ми подаде ръка и аз се изправих.Идеше ми да сваля обувката си и да я забия в гърлото на Виктор.Или пък да му извадя очите с нея.

Ник знаеше,че нашите го познават,за това не приемаше поведението му към мен за странно.Това донякъде беше добре,защото изобщо не звучеше учителски.

-Спокойно,няма да те гнусим повече.-усмихнах му се злобно.-Отиваме си.Не знаехме,че негово царско величество спи при нас простолюдието.

-Не,не,никъде не ходите.Всъщност,ти.Тъкмо излизах да те търся.Има новини по разследването.-каза и се обърна към мен.-Ник,ти изчезвай да охладиш страстите.

-След малко ще се върна.-усмихнах се на Ник.Той ми кимна и изчезна.

Влязох в стаята на Уайтс след него и скръстих ръце.Той взе да се взира в мен,а след малко избухна в смях.Мощен,не спиращ,налудничев смях.

-Щеше да казваш нещо си за разследването.

-Няма нищо по разследването.-каза и продължи да се хили.-Божичко,Маделин,сериозно ли?Наистина ли те хванах да се натискаш пред вратата ми с тоя бъдещ счетоводител?

Ник нямаше да става счетоводител,а Виктор ми лазеше по нервите както никога до сега.Прекъсна ми удоволствието,нещастника.Тъкмо щеше да стане интересно.

Бях ядосана и леко възбудена,което си беше цяло постижение,като се има на предвид,че се натисках със сухара Ник.Но,няма значение бях ядосана и възбудена.А,скапаняка срещу мен не спираше да се хили.

-Да,наистина.Не разбирам какво ми се бъркаш!-викнах.-Ще се натисках с който искам!На теб какво ти влиза в работата?Пазиш ме от евентуална смърт,а не от момчета,които искат да ми се вмъкнат в гащите.

-Този навярно не знае как да ти се вмъкне в гащите,Маделин.-каза през смях.-Това мо че не е за теб,ще му съсипеш живота.На теб ти трябва някой,който да те бие на лягане и ставане и да ти показва къде ти е мястото.А,Ник е по-вероятно ти да го набиеш.

Да ме бие?!Трябвало ми някой да ме бие!Предвиждах,че наистина ще има някой набит тази вечер.И,този някой щеше да е изчадието пред мен.

-Ник е страхотен,а ти си вреш носа,където не ти е работата.-изсумтях.-Точно Ник ми трябва.И,какви бях онези простотии:Стисни я по-силно,Ник,навярно обича грубичко.-измитирах гласа му.

Той започна още повече да се смее.Подиграваше ли ми се?Щях да му разбия носа.Без да се замисля замахнах към него.Рекцията му обаче беше светкавична.Закова мен и ръката ми на стената.Стискаше ръката ми точно над главата ми.След това хвана и другата ми ръка и закова и нея.Можех да го наритам.Но,не го направих.Исках да разбера той какво ще направи.

-Аз не съм ти приятелите,Маделин.Сто пъти ти казах,че не можеш да се отнасяш към мен така,както към тях.Ще ме слушаш,ще изпълняваш и няма да ти знае много устата в мое присъствие.-беше наврял лицето си почти в моето.Взе да му става навик да прави това,а мен ме изнервяше страшно много.

-А,на теб какво ти дава право да ми говориш по този начин?-повдигнах вежди и най-неочаквано го избутах.

Той падна назад в леглото,което се оказа близо.Качих се набързо върху него,преди да се е съвзел и го приковах към матрака.Нямаше да мърда.Мразех тази игра на правомощие,която играехме.Но,исках то да е у мен.

При качването ми върху него,обаче станаха две неща.Първо роклята ми се набра прекалено много и се качи нагоре по бедрата ми и той забеляза.Второто беше,че бях седнала върху точно определена част от тялото му и можех да се закълна,че се е надървил.Реших да се правя,че не забелязвам.

-Знаеш защо си тук,нали?Да ме пазиш,а не да ми лазиш по нервите и да ме мразиш.-казах.-Така че,крайно време е да се вземеш в ръце и да започнеш да се държиш професионално.

-Аз ли се държа непрофесионално?-попита той,а очите му се плъзнаха от ръба на роклята ми и се спряха на моите.-Ти си тази,която ме е възседнала полугола в леглото.

-Да,а ти си този,който ми каза,че обичам "грубичко".От къде знаеш как го обичам,Уайтс?-попитах много бавно.

Ако,трябваше да съм честна,зверски много ми допадаше да го усещам под себе си.Мама му стара,това беше опасна територия.Нямаше да мисля за нея.

За секунда се разсеях и вече аз бях под него.Мразех,когато правеше така и сменяше силите.Сега той беше върху мен,а аз бях притисната в леглото.Чаршафите миришеха на него.

-А,не го ли обичаш грубичко,Маделин?Обзалагам се,че го обичаш.А,Ник не може да ти го даде грубичко.-погледът му отново се плъзна по цялото ми тяло.-Ник...Е,Ник,може би ще ти задоволи нуждите един-два пъти,но това ще е.Ще му биеш шута,защото си прекалено дива и той няма да може да влезе в темпото ти.

-Кой тогава би могъл,Виктор?Себе си ли предлагаш?-попитах с насмешка,но определено не ми беше смешно.Ако ми харесваше да е под мен,много повече ми харесваше да е над мен.

Той не ми отговори с думи.Притисна тялото ми още по-силно към леглото.Ръцете ми бяха вдигнати високо над главата,придържани само от едната му ръка,а другата се премести на талията ми.Наведе се и впи устните си в моите.

Светът свърши.Беше груб,целувката му не беше нежна като останалите първи целувка.Тази целувка крещеше "СЕКС" отвсякъде.Дали ми хареса?!Господи,помете ме!

И,изведнъж се опомних.Това беше Дракона!Той трябваше да ме пази,а не да се натиска с мен!И беше осем години по-голям!И ми беше учител!Избутах го от себе си и скочих към вратата.

-Повече да не си посмял да го повториш,защото ще те убия!-изсъсках,цялата пламнала.

А,той?Той седеше на леглото си предоволен и се хилеше самодоволно.Как го мразех!Как шибано много го мразех само!Тряснах вратата зад себе си и се облегнах на стената.

Хванах се за главата и взех да се размазвам по пода.Този човек беше...Божичко.Не можеше да има такава уста и такъв език и тези ръце...и...и..."МАДЕЛИН,СТЕГНИ СЕ!"

****
Ето я новата глава.Имате най-накрая развръзка между Мади и Уайтс.Гласувайте и коментирайте за тяхната разгорещена сценка 😂.
Обичам ви 💓💓💓💓💓💓

School for good girlsWhere stories live. Discover now