School for good girls

Chapter 20

Не смяташ ли,че си нахален?-попитах го,когато се приведе над мен.

-Не.Смятам,че искам това,което заслужавам.

-Уайтс...сам ще се прецакаш.Не си играй с мен.-казах и се дръпнах назад,като се загледах през прозореца.-Копаеш си гроба.

-Ясно.Притеснява те публиката.

-Притесняваш ме ти.

Наистина ли го казах?Очите ми бяха като палачинки.Добре,че гледах навън,а не в него.Как ще му кажа,че ме притеснява?Това си беше все едно да идеш в гората и да кажеш "Ела,Вълчо,изяш ме".Само щях да го нахъсам още повече.

-О,Боже.О,Боже.О,Боже.Маделин,ще стана религиозен,заради теб.-засмя се.-Най-накрая си призна.Най-накрая си призна,че не си чак толкова неуязвима на каквато се правиш.

Сега ли да го фрасна или да изчакам да кацнем и да го изненадам с круше за добре дошъл в Чикаго.Бяхме преминали турболенцията и аз разкопчах коланите си.Исках да се махна от него.Станах ядно и минах покрай него.

-Къде отиваш?-попита,хващайки ме за ръката.

-Да се хвърля от самолета!-излаях.-Отивам до тоалетната,пусни ме.

-Да,разбира се,стана напечено,а няма къде да се скриеш.Решението е готово.-засмя се.-Допишква ти се.

Дори не знаех дали има дума "допишква".И да има,и да няма това не го прави по-малко кретен,от колкото е.Но,пък беше прав.Наистина се чудих къде да се скрия.

-Просто се разкарай.

Бутнах ръката му и се запътих към тоалетната.Хвърлих поглед към останалата част пт приятелите си,които или много умело се правеха на нечули и неразбрали историята ни или толкова бяха разсеяни,че наистина не ни бяха обърнали внимание.Затворих и заключих вратата след себе си.Нямах доверие на Виктор.Като нищо щеше да се навре в скапаната тоалетна с мен само,за да ме дразни.Как щях да го изтърпя цял месец,при положение,че щях да съм с него 24/7 и то някъде на майната си.Това сериозно щеше да изцеди силите и да изпокъса нервите ми.

Събрах си мислите,въздъхнах дълбоко и отключих,за да изляза.Отворих вратата и се запътих към седалките,но бях грубо издърпана назад.

-Не бързай.-чух шепота на Виктор в ухото си,а след малко усетих ръцете му около кръста ми.

-Казвала ли съм ти колко си ужасен и как не мога да те понасям?-прошепнах задъхано,когато устните му се настаниха на врата ми.

Мразех го в червата си!!!Мразех го,заради начина,по който ме караше да се чувствам.Покрай него бях слаба,уязвима,податлива и си загубвах здравия разум!

-Около милион пъти и всеки път много ми харесва.-притисна ме още по-плътно към себе си.

-Уайтс,държиш се абсолютно непрофесионално.Да не говорим,че гаджето,което ме заряза заради теб седи в другия край на самолета заедно с всичките ми приятели.-промълвих и облегнах глава на рамото му.-Вече е достатъчно съмнително,че ни няма.

Всъщност...Приятелите ми така или иначе бяха наясно,че между нас има нещо.Дори съм почти сигурна,че са по наясно и от нас самите.

-На кого му пука?Отношениеята помежду ни засягат само нас.-завъртя ме към себе си.-Никой няма право да се меси,където не му е работата.Освен това,вече не е нещо нередно.Не съм ти учител,тъй като те изключиха.

-Уау,колко морален си бил.-засмях се съркастично.-Това,че ми беше "учител" далеч не те спираше да си ме размяташ върху маси,легла и какво ли още не.

А,как само ми харесваше.Леле!Добре,мамка му!Признавам пред себе си.Не мога повече.Признавам си!Зверски много си падам по Виктор Уайтс!

-Сега може ли да си получа целувката за извинение?-ухили се самодоволно и се наведе към мен.

-Сякаш,ако ти откажа това ще те спре.

И тогава ме целуна и светът ми се взриви.Мисля,че чак сега го осъзнах.Можех да умра за този мъж,буквално.Ако се случеше нещо на тази мисия...ако по някакъв начин животът му бе застрашен бих рискувала всичко да го спася.

Устните ни бяха сляти в едно.Диханията ни също.Доколкото разбирах и душите ни си принадлежаха и си пасваха идеално.Колкото и да отричах,колкото и да се опитвах да го изблъскам от главата си,истината беше,че бях готова да се хвърля в огъня заради него или с него.

-Моля всички пътници да заемат местата си и да се приготвят за кацане.-чу се гласът на главната стюардеса.

Отделихме се един от друг задъхани и подпряхме челата си.Виктор се усмихваше.Подчертавам,усмихваше се,а не се хилеше нагло,както по принцип.

-Добре дошла в Чикаго на нашата тайна мисия.-целуна ме по челото и ме побутна назад към пътеката,която водеше към местата ни.

-Къде бяхте?-попита Ема,когаъо изникнахме пред седалките си.

-Обсъждахме какво може да се случи на мисията ни тук.-измрънках и седнах на мястото си.

Всичките ми приятели приковаха погледи в нас.Никой не ми повярва.Защо ли?Може би,защото косата му беше разрошена,а устните ни бяха зачервени и подути.

-Не знам каква мисия сте обсъждали,но смърдите на секс.-прошепна Ема и се ухили.

***********
Добро утро!
Ето я новата глава.
Гласувайте и коментирайте,ако ви е харесала.
Днес,ако имам време ще кача глави и на другите истории.
Обичам ви 💓💓💓💓