School for good girls

Chapter 10

Какво общо има ЦРУ с рефератите ни?-попита Ник,повдигайки вежди.-Нещо не схващам.

Няма и да схванеш,защото Уайтс е кръгъл идиот.Как ще го изтърси така?Това беше върха на сладоледа.Бавно се плъзнах надолу по стола си и нарочно си ударих главата в масата.

-Не само ти не схващаш.Аз също-каза Ава.

-Много е просто.-започна Виктор.-ЦРУ няма нищо общо с рефератите ти.Рефератите ви са за отличен,освен този на Маделин.Тя си знае,че повече от 3 няма да и пиша.Извиках ви тук поради друга причина.

-Окей,аз жестоко се обърках.-каза отново Ава.

-Сега ще ви обясня.-Дракончо дойде до мен и повдигна главата ми от масата.-Престани да се самосъжаляваш и ела да ми помогнеш.

-Чакай,чакай,чакай!-викна Ема.-Вие от кога сте си толкова близки?

-Да,това е интересен въпрос.-кимна Джеръми.-С какво ще помагаш на господин Уайтс,Мад?

-Е,как с какво?!-засмя се Дейвид.-Сто процента му помага да разпусне след училище.Нашата Маделин Стайлс си е такава.Гледа на всеки да влезе в положението.

-Млъквай бе,тъпак,теб кой те е питал?!-викна Ема и в негова посока.

Беше запалила.Познаваше ме прекалено добре и осъзнаваше,че става нещо,което не съм и казала и,което определено няма да и хареса.Колко права беше само.

-Ем,успокой се за секунда.После ще издивяваш.-усмелих се да проговоря за пръв път.-С Уайтс трябва да ви кажем нещо.

-Определено нещата са странни.-намръщи се тя.-Вече не знам какво да мисля.Какво ще казваш с новия учител по история,който познаваш от 2 седмици?

Погледнах към Виктор за помощ.Беше се облегнал със скръстени ръце на бюрото.Нали той щеше да говори?Защо ме заряза да се оправям сама особено като знаеше колко зле се чувствам?

-Знаете,че нашите изчезнаха.-започнах.-Преди 20 години,когато вкарали всички онези хора в затвора са започнали да работят за тайните служби.Имат страшно много врагове и всеки от тях може да е замесен в изчезването им...-поех си въздух.-Цял живот съм била обучавана за таен агент.Мога да разглобявам автомат,да бягам 10 километра,без да спра или да припадна.Владея карате,таекуондо,айкидо и мога да счупя нечии врат без усилие само с помощта на ръцете си.Издържам на болка страшно много,говоря 5 езика,мога да стрелям с всяко съществуващо оръжие,мога да забърквам експлозиви,да деактивирам бомба и още много неща....

Гробна тишина.Всички ме гледаха все едно си бях изгубила ума.Или не ми вярваха и ме смятаха за луда, или не искаха да ми повярват и пак ме смятаха за луда.И в двата случая беше зле.Много зле.

-Ще те убия!-процеди през зъби Ема и наруши мълчанието на всички.

Изведнъж стаята избухна.Всеки започна да задава някакви въпроси и да се надвикват,а аз не можех да разбера нищо от това,което ме питат или говорят,защото крещяха.

-Ще те убия!-само това повтаряше Ема.

-На практика не можеш да я убиеш,Ема.-каза Ава и привлече всички погледи към нея.Стана и дойде отпред.-Мади е като перфектно настроена машина.Още,когато се е родила бъдещето и е било ясно.Управата на ЦРУ заедно с родителите и стигнали до решението да я направят абсолютно недосегаема.Да я превърнат в най-силното си оръжие.И е така.Тя е детето-чудо на ЦРУ.Не може да бъда от друг,освен от себеподобен.Друг агенъ,който е минал през същото обучение като нея.Тези агенти са около десетина в целия свят и двамата най-добри седят пред вас.-тя махна към мен и Виктор.-Маделин Стайлс и Виктор Уайтс не могат да бъдат убити от абсолютно никой,освен един от друг.

-Или с други думи...Ава,както винаги не обяснява като хората...-започна Дейвид и също излезе отпред.-Само Уайтс би могъл да убие Маделин и само Маделин би могла да убие Уайтс.Двамата са като две отделни части на нещо цялостно.Обучението им,рефлексите,бързината на реакциите,начина на мислене,темперамента в характера...всичко,абсолютно всичко им или съвпада или се допълва перфектно.Заедно са най-доброто оръжие,което е притежавало Правителството до сега.

Ако всички гледаха като бавноразвиващи,аз гледах като гръмната.Имах няколко причини да падна и да умра на място от сърдечен удар.Първо:Кои ,по дяволите бяха Ава и Дейвид и от къде знаеха всичко това?Второ: Току-що ме изкараха като някакъв програмиран робот.Мисленно започнах да изследвам тялото си за копчета,кабели,пластинки и подобни.Трето: Те едва ли не казаха,че с Дракончо сме сродни души-агенти.И,бях 200% сигурна,че ония от скапаното ЦРУ,които дърпат конците най-отгоре ни бяха решили съдбите още преди да се родим.Последно....Уайтс единствен можеше да ме убие.Трябваше ли да се страхувам?

-Много,много се обърках...-успях да продумам накрая.-Кои сте вие?-погледнах към Ава и Дейвид.

-Аз съм син на Уил Кар,а Ава е дъщеря на Евън Лейн.-обясни Дейвид.