School for good girls

Chapter 2

Този по история много ме дразни.-това бяха първите ми думи,когато тряснах подноса си с храна на масата в столовата.

Сексапил Историков,чието истинско име всъщност беше Виктор Уатс седеше в дъното на столовата с някои от охранителите и водеше оживен разговор.

-Още ли мислиш за случката от сутринта?-попита Шарлот и отпи от кафето си.

Дали още мисля?!Аз не бях спряла да мисля за нея през всичките часове.Представях си как го оставям без изгледи за бъдещо поколение.

-Да.

-Хайде,успокой се вече.-каза Ема и ме замери с една трохичка от кексчето си.-Я,виж кой идва.

-Как я караш,Мад?-чух познат мъжки клас зад гърба си.Ник.

Обърнах се и си лепнах огромна усмивка на лицето.Имахме си отношения с Никалъс преди лятната ваканция.Почти бяхме гаджета.Почти...Той беше сладък,трябваше да се получат нещата тази година.

-Хей,Ник.Липсваше ми това лято.-направих му място,за да седне до мен.

-Не и колкото ти на мен.-обгърна раменете ми с едната си ръка и ме придърпа към себе си.Аз се сгуших в него.-Как изкара ваканцията?

Наваксвах тренировки по бокс,стрелба по движеща се мишена.Учих руски(всички агенти знаеха по няколко езика,аз вече знаех немски,испански,френски и,разбира се,английски).Бягах всяка сутрин по 5 километра и учих нови методи на самозащита.

-Ами,скучно.Бях с нашите,видях старите си приятели и това беше в общи линии.-излъгах набързо.-Ти?

-Същата работа.Само дето бях с баща ми и групата му на турне.-Да...баща му имаше рок група.-Искаш ли след часовете да се разходим?

-О,да,разбира се,ще се радвам.-усмихнах му се.Видях,че приятелите му ни зяпат.-Отивай при дружките си,после ще се видим.

-Сигурна ли си?Няма ли да се сърдиш,ако те оставя?-намръщи се той.

Да се сърдя?!Аз да не съм десет?!Защо да се сърдя,че момчето,което,дори не знам дали харесвам ще отиде при приятелите си и ще ме остави,за да наклюкаря учителя си по история на спокойствие.

Просто му се усмихнах и го бутнах да върви.Той ме послуша.Стана и се разкара.Забелязах погледа на Уатс,който проследяваше Ник.Същия този поглед се закова в мен след секунда.Усмихнах му се хапливо и се обърнах към групичката си.

-Защо просто не спреш да се занимаваш с Ник,най-накрая?-недоумяваше Шарлот.Тя беше защитник на идеята,че Ник изобщо не е мой тип и аз се опитвах да се направя на такава,каквато не съм,чрез него.Ема и Джеръми също мислеха така.

-Стига,Шарлот.Обсъждали сме темата вече.-запалих се.-Не е така,както си мислите.Той е сладък,мил и страхотен.

Така беше.Ник беше сладък,мил и страхотен.Свиреше на китара,пишеше песни и вадеше отлични оценки и мислеше да следва в Харвард.

-Да и пълна противоположност на това по което си падаш.-констатира тя с усмивка.

-От къде знаеш пък ти по какви си падам?

-Сладурче,познаваме се.-започна и Ема.-На теб ти трябва някой паляк,който да ти укроти нрава.Ник ще направи точно обратното.Ще изкарате колко?10 дни?10 дни и ти ще се отегчиш,ще се изнервиш,а той ще ти върви по петите като гладно котенце.Ще съсипеш момчето,недей се знамива,най-добре.

-Да,дай да стоя самотна и да умра на 100 години сама с 50 котки,защото ще се притеснявам,че може да разбия нечие сърце.-изгледах я скептично.

-Не съм казала такова нещо.Просто си намери някой по-подходящ.Някой драсни клечка като теб.-каза и захапа един пържен картоф.

-Кой,например?

Започнах да оглеждах столовата в търсене на потенциални кандидати.Спортистите?Не,не ги понасях,бяха тъпи като задници.Музикантите?Не...те,пък бяха мекушави.Лошите момчета?Те бяха точно толкова лоши,колкото може да бъде лошо едно коте....Охранителите?Не,за Бога,няма да крада любовната история на нашите.Погледът ми попадна на Виктор.Иууу,Господи!Трябваше да се залея със светена вода.Той беше Дявола в човешки дрехи.Плюс това беше учител,което значеше огромни неприятности и за двамата и защо си мисля тези неща,изобщо?!

-Точно и аз него щях да предложа!-изсмя се Джеръми,като проследи погледа ми.-Лика-пришика сте си.

-Ти луд ли си,бе?-изписках.-Предпочитам да седя цял живот на сухо.

-Защо,Мади.Пробвай се с мистър Сексапил и без това няма как да те намрази повече от това.-Ема взе да се смее.

-Ти защо не си гледаш работата?-изгледах я злобно.-Нека да сменим темата.Джер ще дойдеш лк довечера с мен в залата,че не ми се ходи сама.

-Нали ще се виждаш с Ник?

-Ще се видя с него след часовете,аз ти говоря за довечера.-завъртях очи.Кога щеше да се научи да ме слуша.-Трябва да разпусна напрежението.

-Нормалните момичета изпускат парата като клюкарстват и се тъпчат с шоколад.-възропта той.-А,не като теб да бъхтят боксова круша два часа,а после да бъхтят приятеля си гей на ринга!

-О,я се стегни.Никога не съм те била!

-Да бе...ръцете знаеш ли как ме болят после!

-Спри да хленчиш!Ще дойдеш или не?

-Ще дойда,разбира се,кога съм ти отказвал?

Завъртях очи и станах,за да разкарам това отвратително нещо,приличащо на супа от таблата си.Като за училище,в което таксата беше космическа можеха да ни дават по-нормална храна.

-Внимавай,Мад!-чух как Джер викна,но вече беше късно.

Цялото съдържанието от купата се изсипа върху тениската на учителя по история.Не го бях видяла,когато се обръщах,а той тъкмо минаваше покрай нашата маса.Е сега вече наистина нямаше да завърша.Очите ми се разшириха,прехапах устни и се втренчих в супата,която капеше от гърдите му и се стичаше по цялата тениска,чак до колана на дънките.Мама му стара и късмет!Не можеше ли това да е Ава или Дейвид?Но,малка част от мен се пръскаше от кеф и крещеше "На ти надут пуяк такъв!".

Вдигнах поглед от тениската му и го погледнах в очите.Изражението му беше непроницаемо.Взираше се право в мен.Ще прозвучи ли страхливо,ако кажа,че ме побиха тръпки?

-Опа.-това беше единственото,което успях да кажа.

Той свали тениската си пред всички и остана гол до кръста пред цялата столова.Що за учител,по дяволите?Но,по-голямата загадка беше кой учител имаше такова тяло!

-След часовете те искам в кабинета си!-избумтя гласът му.Твърд и рязък.-Също така...-той ми подаде тениската.-Изпери я,ако обичаш!Който цапа,чисти!

-Моля?!-изумих се.-Да не съм ви майка?Или пък жена?Нама да ви пера дрехите!

-Не ми противоречи,Маделин!Не ми се прави на интересна!-каза тихо,така че само аз да го чуя.-Ще я изпереш и ще дойдеш в кабинета ми след часовете.Точка по въпроса.

-Да,точка по въпроса,само че няма да я пера!

Изгледах го арогантно.Да,залях го,но беше без да искам.Нужно ли беше от тази сцена?Цялата столова ни зяпаше с интерес.За какъв се вземаше?

-Ще я изпереш.-тикна я в ръцете ми и се запъти към изхода.

Аз стоях като закована в средата на столовата,загледана в татуирания му гръб,докато изчезваше.Беше ме направил на пух и прах за пореден път.

-Хахахаха,Мади,поставиха те на място!-изсмя се Ава.-Май си намери майстора,а миличка?

-О,госпожице Голяма Уста,вземи да млъкнеш!-изрепчих се и запратих тениската на негово превъзходителство по нея.И,нали имах свръх точен мерник,топката подгизнала от супа я уцели право в главата.Беше мой ред да се засмея.-Позволявам ти да я изпереш.

Звънецът би за край на почивката и аз се запътих към следващите часове,изгаряща от нетърпение учебния ден да свърши и да посетя Виктор Уайт в кабинета му.

********
Влизаме ударно и във втора глава.Всяка глава ще е ударна,повярвайте ми!
Ще ви издам една тайна...По екшън и нажежени моменти ще задмине и "Училище за лоши момичета".
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 💜!