School for good girls

Chapter 14

За ваша огромна радост и мое огромно нещастие тази седмица сме абсолютно под властта на Уайтс.-обясних на приятелите си и на Ава и Дейвид,докато вървяхме към залата.-Решихме да се редуваме на седмици в началството.

-С това редуване ще издъните цялата мисия.-завъртя очи Ава.-Нищо няма да научим,ако всеки си прави каквото иска.Това не е някаква игра на надмощие.Това е важно.Престанете да се държите като 10-годишни и започнете да се държите като професионалисти.

-Много ти знае устата.Не ми давай акъли как да си върша работата,без да имаш квалификация,ако обичаш.-озъбих и се.

Не можех да я понасям.Преметнах сака си на другото си рамо и отворих вратата на залата.Виктор седеше на една пейка,подпрял лакти на коленете си.Беше със стара изтъркано синя тениска и спортни шорти.

-От тази нощ ще посещавам кошмарите ви.-ухили се и се изправи.-Такава сладурска програмка съм ви подготвил,че в момента,в който помиришете възглавницата ще се трупясвате в сто годишен сън.

-Ако след тези тренировки ще съм зверски уморен се отказвам.-каза Ник.

-Няма връщане назад.Да си се сетил по-рано.-напомни му Ава.Вечния съветник.

Толкова ме дразнеше.Хвърлих сака си в края на пейката и си извадих удобните обувки за бягане.100% щеше да има бягане.Нямаше как Командир Уайтс да ни го спести.

-От къде ще започнем?-попита Ема.

Завързах връзките и станах,за да се разтегна.Разтягането беше най-досадната част от цялата тренировка,но и най-нужната.Съвсем спокойно можеш да си изкълчиш нещо,ако го пропуснеш.

-Разтегнете се и после направете 3 обиколки на стадиона.-каза Уайтс.

-Колко обиколки?!-опули се Ава.-Слушай,агенте,да ти приличам на спортистка?Моята сила е тук,-почука главата си-а,не в бягането.

Виктор завъртя очи и после ме погледна с очи,каващи "Какво да правя с група идиоти,които ги мързи да дишат,но са тръгнали да спасяват човечеството?".

-Ава,сама се набута тук.-казах.Защо му помагах изобщо?-Никой не те кара да ги бягаш за норматив,а просто да ги избягаш.Когато си навън и те гонят с оръжие,надали мозакът ще те спаси.Ще се наложи да използваш краката си,за да се спасиш.

-Хайде,Ава,това са колко?10 километра?-попита измъчено Шарлот.

С Виктор се спогледахме и избухнахме в смях.Това беше като наша си шегичка,която никой не разбираше,защото,за Бога,ако ги изправим на трасе 10 километра ще са мъртви още на втория.

-Добре,направете една обиколка.-въздъхна Уайтс.-Само,защото ви е за първи път,но с всеки изминал ден натоварването ще е по-голямо.

-Хайде,приятели,нека подпалим малко подметки.-ухилих се и скочих от пейката.

Докато минавах покрай Дракончо,той се пресегна хвана ме за гърба на тениската и ме спря на място.Какво искаше пък сега?Ще ми разтегне блузата и после ще го ступам.

-Какво?-изръмжах

-Ти ще стоиш тук.

Завъртях очи от раздразнение.Окей,той беше командира,трябваше да го слушам.Но,първо щях да го подразня.Знаех,че ще се подразни.Усещах го с цялата си същност.

-Защо няма да бягаш с нас?-попита Ник с повдигната вежда.

-Защото съм си достатъчно тренирана.Но,за теб...-провлачих и отидох до него.-Ще ти дам малко мотивация.

Прокарах пръст по тениската му и го дръпнах към себе си.Целунах го дълго,дълбоко,обещаващо,а той стегна ръцете си около мен и ми отвърна със същата жар.Радвах се,че онази нощ събудих спящия секси мъжкар Ник,който живееш в него.

-Хората в еуфория имат повече енергия.-ухилих се,когато се отскубнах от него.-Искам те пръв.Падам си по запъхтяни,мокри секси мъже.Сритай им задниците.-смигнах му и го пляснах по дупето.

-Хайде,разцелувай ни всички,ако ще станем по-бързи.-умолително каза Ема.

Ухилих се,пратих им въздушна целувка и се стоварих на пейката.Те тръгнаха да излизат от залата и хвърлих скришом поглед на Виктор.Беше свил устни.

-Не смейте да кръшкате,през прозорците се вижда всичко.-излая им той.

-Брей,какво се напрегна?Преди малко нищо ти нямаше...-промърмори Ема и излазоха навън.

Обърнах се към Виктор със скръстени на гърдите ръце.Беше ми интересно какво има да ми казва насаме.Отново.Ако,посмееше да ме докосне или целуне,при положение,че преди няколко часа е правил секс с оная биоложката ще му счупя носа.

-Защо стоиш като някоя примадона?-повдигна вежди той.-Това,че не те изпратих да бягаш,не означава,че ще висиш,без да правиш нищо.

-Какво искаш?

-Подготвил съм ти много добра тренировка.Такава,че цял живот ще я помниш.-ухили се той.

-Казвай какво да правя.

-Дай си телефона.-протегна ръка и размърда пръсти.

За какво ми беше телефонът му.Извадих го от сака и го сложих в ръката му.Отново скръстих ръце.Той го пусна в джоба на горнището му,което беше на пейката и затвори ципа.Какво си мисли,че прави,по дяволите?Това е лична вещ,как така ще ми я взима?

-Върни ми телефона веднага.

-Докато аз съм начело,ти оставаш без телефон.Казах ти,че ще те смачкам.Това е едва първата стъпка.-ухили се отново.-Ще преживееш една седмица без телефон.Никой не е умрял,от това,че не е влизал във фейсбук.

-Ти си откачен!-развиках се.-Ами,ако дядо се обади или Анди или някой друг,за да каже нещо свързано с родителите ми?

Той беше чисто ненормален.Не можеше да ме остави без телефон.Това беше пълен майтап.Ще го съсипя,само да дойде другата седмицата.Ще го размажа.

-Аз също имам телефон.Ще кажат на мен.Ти започна да ме дразниш,Маделин,сега ще си търпиш последствията.-съблече тениската си и я хвърли на пейката.Мамка му,това тяло...Престани,Мади,ядосана си му,не се разсейвай.-Слагай си ръкавиците.

-Така ме дразниш.Не мога да те понасям.Казвала ли съм ти?-попитах през зъби и си гребнах ръкавиците.

-Ще ти сритам задника,ако до две минути не си стегнала и не си се качила на ринга.-каза ядно.-Изобщо не ми пука,че си момиче.

Сложих си едната ръкавица и отказах да го помоля за помощ,за това взех да се опитвам сама да си сложа другата.Никога не можех еа се оправя сама с тези ръкавици.За това пет минути седях изнервена,опитвайки се да я сложа.

-Ще умра,докато те чакам.-каза и дойде до мен.Грабна ръкавицата от ръката ми и я ми я сложи.-Голям си инат,знаеш ли?

Той ми сложи ръкавицата,а аз бях толкова изнервена,че не мога да се спраея с тъпата ръкавица и се нуждая от помощта му.Бях бясна,че ми взе телефона и не можех да се побера в тялото си при мисълта,че е чукал оная скапана госпожа.Без да мисля за каквито и да било последствия запратих юмрука си директно в челюстта му.Елементът на изненадата подейства и той залитна назад с шокирано изражение и се просна на пода.

-Всичко в теб ме дразни,Уайтс.Дразниш ме,когато говориш.Дразниш ме,когато мълчиш.Дразниш ме постоянно.Дразниш ме,дори,когато си на майната си далеч от очите ми.Дразни ке фактът,че дишаш!-казах с гробовен глас.Толкова бях побесняла.

-Това е,Маделин.Мъртва си.

Процеди през зъби и взе да се изправя.Тръгнах да си взема телефона от джоба на якето му.Минах покрай него,той ме улови за крака и ме дръпна рязко на пода.Защо,покрай него забравях за всички техники,които знаех?Паднах и главата ми издрънча на пода.Звездички заподскачаха пред очите.Изправих се и го фраснах отново.Този път в носа.Той изохка и от носа му шурна кръв.

-Ти да не си мислиш,че съм толкова лесна за убиване,тъпако?-тръгнах със залитане към частта на пейката,на която той придвидливо беше подредил няколко вида оръжия.

-Ще си научиш урока,глупачке.Крайно време ти е да се научиш как да се държиш с хората,които са над нивото ти.-избърса носа си с опакото на ръката си и ме изблъска от пейката.

-Ти ли си ми над нивото?-изсмях се и се изправих отново.Ритнах го с всичка сила в прасеца и той падна на колене пред пейката.-Ти ли,Дракончо?Такъв си смешник.

Грабнах един пистолет,точно в момента,в който и той грабна един.Аз насочих моя към главата му,а той своя към моята.Навярно бяхме невероятна гледка.Той на колене,кървящ с пистолет вдигнат нагоре към мен.Аз потна,запъхтяна,едвам държаща се на краката си,защото ми се виеше свят с насочен към главата му пистолет.Щях ли да го гръмна?Много ми се иска.

-Ще ме убиеш ли?-попита той задъхано.

-Какво,по дяволите става?-чух гласа на Ава от към вратата,но не отделях очите си от тези на Виктор.

-Нямаше ни колко?Пет минути?!Нямаше ни пет минути,а вие сте на път да се избиете?-Ема звучеше шашната.

-Прибери си пистолета.-казах на Уайтс.

-Хайде бе!Защо ти първа не го оставиш?

-Оставете и ги двамата.Броя до три!-каза през зъби Дейвид.-Едно!Две!Три!

Тръгнахме да ги оставяме.Но,в последния момент и двамата рязко размислихме.Аз помислих,че той няма да го остави.Той навярно е помислил,че аз няма да го оставя.Секунда по-късно отново бяхме с насочени пистолети,но този път предпазителите и на двата изщракаха.

*****
Според вас на какво се дължи цялото това напрежение между Мади и Виктор?Ще се наранят ли по някакъв начин?В най-скоро време очаквайте развръзката на историята.
Оставете мненията си в коментарите,защото ми е интересно какво мислите.
Обичам ви 💗💗💗.
Който иска може да погледне новия ми проект "Разбъркани мисли на една изгубена душа".Ще се радвам 💓💓