School for good girls

Chapter 9

Съботата и неделята минаха абсолютно нормално.Избягвах да срещам когото и да било и се криех в стаята си.Значи,изобщо не са минали нормално.Ема помисли,че пак ме наляга депресия.Истината беше,че не исках да виждам Ник,защото не знаех как ще се държи сега след случката от петък.Другата причина беше Уайтс.Него не исках да го виждам до края на живота си и само мисълта,че днес имам първи час с него ме караше да потръпвам.Освен това ме мъчеше и притеснението,че имаше огромна вероятност след днес да остана без приятели.

На всичко отгоре се бях успала и в момента тичах към проклетата класна стая.И,повярвайте ми,дори агентите,тренирани като кучета се задъхваха,когато трябваше да вземат огромно разстояние за две минути,рано сутрин,докато още им се спеше.И ние бяхме хора и се запъхтявахме.

-Закъснях!-това беше нещото,което изръсих,когато блъснах вратата на кабинета по история и всички приковаха погледи към мен.

Виктор пишеше нещо на дъската.Спря да пише и насочи цялото си внимание към мен.Беше облечен с тъмни дънки и бяла тениска,която очертаваше всеки мускул от стегнатото му тяло.Защо обръщах внимание на това,мамка му?!

Понечих датръгна към мястото си,където Ема,Джеръми и Шарлот ме гледаха като паднала от Марс,явно забелязваха нещо нередно в мен,което аз не забелязвах.

-Очевидно.-каза той и ме хвана за ръката,за да ме спре.-Регламента е да се извиниш и тогава да седнеш.

-Съжалявам.-процедих през зъби и изскубнах ръката си.

-Не,не съжаляваш и двамата сме наясно.Но,какво да те правя.Отивай да сядаш,преди и другата част от униформата ти да се разпрала.-каза и се обърна отново към дъската.

Плъзнах поглед надолу по себе си.Едната страна на полата ми беше разпорена и седеше като дълбока цепка.Единствено едно незначително конченце я придържаше,така че да не ми лъсне задника.Явно я бях закачила някъде,без да забележа.Стиснах зъби седнах.Този ден беше пълна катастрофа от самото начало.Представям си какъв ще бъде края.

-Искам след часовете няколко човека да останат.-започна Уайтс.Боже,той наистина щеше да им каже.-Това са Маделин,Джеръми,Шарлот,Ема,Ник,Ава и Дейвид.

-Ава и Дейвид?-изпуснах се.-Защо са ви Ава и Дейвид,господине?

Ема се обърна и ме изгледа изключително странно.Уайтс заби тъп поглед в мен,казващ ми "не се бъркай,малка пикло",а на мен ми кипна за 20 път днес.Въздъхнах дълбоко,за да не му се разкрещя още тук пред всички.Защо,по дяволите щеше да казва и на Ава и Дейвид?Те не ми бяха никакви,аз не ги понасях.

-По-важния въпрос не е ли защо сме му ние?-повдигна вежда Ема.

Обърнах се назад към Ава и Дейвид.Гледаха ме злобно,сякаш знаеха,че ги викат заради мен.Ами,ако те бяха внедрени?Глупости!Ава не можеше са скочи метър и двайсет по физическо,камо ли да е таен агент.

-Искам да обсъдим многобройните грешки в рефератите ви.Справили сте се най-зле от целия клас.-каза Виктор.

-Какво?-писна Ава.-Как така зле?Аз отделих цялата си неделя,за да го пиша.Не може да е зле!

-Ами,зле е,Ава,приеми го.-скастри я той.Звънецът би и ме освободи поне за кратко от мъките ми.-Хайде,изчезвайте.