School for good girls

Chapter 19

Цяла седмица се излежавах и си почивах вкъщи.Икономът,камериерката,готвачът,дядо ми...Всички изпълняваха желанията ми и бяха изключително щастливи да ме виждат около тях.Но в един определен момент започна да не ме свърта на едно място.Не бях свикнала да не правя нищо.Исках някакви активности,исках някого,с когото да се заяждам(разбирайте Виктор).

Когато неделята най-накрая дойде бях на седмото небе от щастие.Тази поредица от мисии щеше да е най-голямото приключение в живота ми и щях да го споделя с хора,които значат страшно много за мен.Е,като изключим Ава,Дейвид и Виктор.

С дядо пътувахме към летището.Беше изявил желание да ме изпрати.Аз се бях съгласила.Беше страхотен,винаги съм се разбирала чудесно с него и,когато го виждах рядко ми домъчняваше.

-Ще ги разбиете,Мад.-засмя се той,когато слизахме на летището.-Не се съмнявам в теб и отборът ти.

-Ще ги разбием,а после ще намеря мама и татко.-въздъхнах-Липсват ми.Искам всичко с тях да е наред.

*******

Разпределението на билетите по местата ни в самолета беше впечатляващо.На един ред се падахме по четирима души.Аз седях заедно с Джер,Ема и Ник.А на реда пред нас бяха Ава,Дейвид,Шарлот и Виктор,който заемаше седалката точно пред моята.Бях в страшно приповдигнато настроение,защото се чувствах щастлива.А,когато бях щастлива имах навика да се лигавя и да тормозя всички.В момента,в който самолетът се издигна във въздуха взех да ритам седалката на Уайтс.

-Какво правиш,Мади?-Джер,който седеше до мен ме изгледа изпод вежди,а аз се разсмях и ритнах седалката още по-силно.

-Ти да не си на 5 години,пи дяволите?!-изръмжа Виктор и се обърна,за да ме изгледа злобно.

-На 10 съм.-разсмях се и я изритах още веднъж.

-Да не си се надрусала с нещо?Или,може би имаш страх от летене и се чудиш как да си уплътниш времето?-поклати глава и седна обратно.

-Просто съм щастлива,не може ли?

Винаги намираше начин да ми скапе настроението.Скръстих ръце и се намусих като дете.Загледах се през прозореца в синьото небе и облаците,които ни заобикакяха.Обожавах да летя.

-Имаш ли идея какво ще правим в Чикаго?Каква ще е първата ни мисия?-попита ме Ник,който ми проговори за пръв път от както ме заряза.

-Не.Казаха,че ще научим всички подробности,когато кацнем и се настаним в хотела.-отговорих,без да го поглеждам.

-Дано да си в стая много далече от моята.-долетя гласа на Виктор от предната седалка.-Няма да те изтърпя,ако вземеш да ми чукаш и по стените.

-Да,защото ще предпочете да чукаш него,а не стените.-прошепна Ема и аз избухнах в смях отново.

Виктор се обърна назад отново.Изгледа лошо първо нея,после мен.След това седна обратно и чух как разкопчава коланите на седалката.След малко излезе и се появи в цялати се прелест на нашия ред.

-Джеръми,отивай на моето място.

Джер какъвто беше послушен веднага се подчини.Остана само да му козирува.Размениха си местата и Уайтс седна между мен и Ема.Двете се спогледахме и завъртяхме очи.

-Престанете да се държите като 17-годишни пикли.-изгледа ни изпитателно.-От тази мисия зависи цялото ви бъдеще.Крайно време е да я вземете на сериозно.

-Ама,ние я взимаме напълно на сериозно.-оправда се Ема и потъна в седалката си.

-На мен нищо не ми зависи от нея.Аз така или иначе си имам запазено място в редиците на ЦРУ.-усмихнах му се сладко

-Навлизаме в зона на турболенция.Моля всички пътници да останат по местата си.-чу се гласът на една от стюардесите.

Взех си бутилката с вода,за да пия преди самолетът да се е разтресъл,но турболенцията си имаше свое мнение.В момента,в който отворих шишето всичко започна да се клати и цялата ми вода се изля в скута на Виктор.Опа!Е,сега вече щеше да ме убие.

-Ще ти извадя всички зъби един по един и ще си направя гердан от тях.-изсъска злобно и въздъхна дълбоко.

-Еее,Уайтс,я се стегни.Полях те с малко вода,голяма работа.-казах,докато ме напушваше смях.-Не беше нарочно.

-Кой нормален решава да пие вода по време на турболенция,глупачке!?-ядоса се той.-Да се беше задавила,може би акълът щеше да ти дойде в празната глава.

Засмях се и му подхвърлих пакет с носни кърпички.Изглеждаше все едно се е напикал.Той взе да попива водата,псувайки под нос.

-Искам извинение.

-Съжалявам,о,невероятен,неповторим,единствен и съвършен господин Уайтс.-казах с престорено префърцунен глас.-Да ти се поклоня,искаш ли?

-Да ми се поклониш,не,но да ми паднеш на колене,не бих отказал.-ухили се с онази негова самодовна усмивчица.

Брей,брей,да му падна на колене.Нещастник!Изгледах го гадно и се обърнах към прозореца.Той обаче ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.Какво искаше пък сега?

-Не съм казал,че приемам извинението ти.Искам друго извинение.-усмивката му се разширяваше все повече и повече.

-А,да те центрирам между очите не искаш ли?

-Не,но...-започна,а после се наведе към мен и прошепна в ухото ми-Срещу една целувка може и да ти простя.

********
Съжалявам,че е кратка и,че вчера и онзи ден не съм качвала нищо,обаче съм болна и нямам сили за нищо.
Гласувайте и коментирайте.
Приятна вечер.
Обичам ви 💚