Chapter 15

4.5K 470 19
                                    

Седяхме и се гледахме в очите с насочени оръжия.Чувах как другите говорят нещо,но не ги разбирах.Сякаш бяхме само аз и той.В погледът му се четеше някаква суровост.Нещо,което не бях виждала до сега у него.

-Давай,гръмни ме.-каза той сериозно.

-Не мога.

Това беше истината.Исках,но не можех.Да бях бясна,да знаех,че с един куршум в главата му нищо няма да се оправи.Не вярвах,обаче,че съм способна да остъпя първа.Хвърлих пистолета си на страни и той се плъзна по пода.Сега му давах перфектна възможност да ме гръмне.Обърнах му гръб и тръгнах към останалите,които ме гледаха все едно съм луда.Наистина бях луда.Никога,ама,никога не бива да се обръщат с гръб към човек с оръжие.Неписано правило в законите за оцеляване.

-Не мога да повярвам на какво станах свидетел.-опули се Ема.

-Маделин...-чух гласът на Уайтс и как оставя пистолета.-Искам да поговорим някъде,където няма оръжия.

-Не искам никъде да оставам сама с теб.Нека говорим тук.-казах,без да се обръщам да го поглеждам.

-Всички започвайте да правите коремни преси.Искам 100 от всеки от вас.-викна Виктор ядосано.-Без мрънкане и без кръшкане и без пипане на каквото и да било оръжие.Ясен ли съм?-изръмжа.

-Да.-промълви тихо Ава.

-Започвайте.А,ти идваш с мен.-хвана ме за лакътя и ме повлече нанякъде.

Не можех да повярвам какво се случи току-що.Щяхме да се избием за едно нищо.Никога преди не бях реагирала по този начин.Това беше пълна лудост.

-Ето ти скапания телефон.-изръмжа,блъсна някаква врата и се озовахме в пералното помещение.Подаде ми телефона.-Вземи си го,щом убиваш за него,буквално.

-Това беше откачено.-преглътнах и си взех телефона.

Покрих лицето си с длани и седнах на пейката до пералните.Как можехме да постъпваме така един с друг?Ами,ако наситина се бяхме наранили?

-Това е откачено,Маделин.Всичко е откачено,трябва да го проумееш.Ние сме като динамит един за друг и много трябва да внимаваме.Разбираш ли какво ти казвам?-попита ме той и сведе поглед,за да ме погледне.

-Това не е нормално.Това с нас...глупостите за допълването и пълната сходност в характерите ще ни изиграе лоша шега.-казах и за пръв път се замисоих сериозно на тази тема.-Имам чувството,че не са го направили,за да сме добър екип,а,за да има как да бъдем унищожени,ако в даден момент се окажем заплаха за тях.Били са сто процента сигурни,че в даден момент ще се самоунищожим.

-Не,няма да се самоунищожим,защото сме много по-умни и съобразителни от тях.-той клекна на земята до мен и повдигна брадичката ми,за да го погледна.-Просто днес изгубихме контрол.Няма да го правим повече.Колкото и да се дразним ще си мълчим,ще се опитаме да се спогодим,чуваш ли?Няма друго решение,Мади.Трябва да заработим заедно,иначе наистина в даден момент всичко ще излезе извън контрол.

School for good girlsDonde viven las historias. Descúbrelo ahora