School for good girls

Chapter 22

-Отваряй,отваряй!-викна Ава на Шарлот още от вратата.

-Добре де.-изнерви се Шарлот и скъса плика.От него изпадна листче.-Започвам да чета.

Вълнувах се прекалено много.Седях облегната на стената и хапех устната си.Бях сигурна,че съм се втренчила впрекалено много в Шарлот,чакайки да чуя всичко.

-Не може ли да чета аз?-попита Ава.

-Не!Млъкни!-скастри я Ник.

Леле щом Ник е изнервен значи се вълнува не по-малко от мен.Всички бяха заковали погледи в Шарлот,а нейните пръати трепереха леко.Прочисти гърло и зачете:

-Здравейте,бъдещи агенти.Щом четете това писмо значи се намирате на уреченото място,а именно първата ви спирка-Чикаго.Мисията ви е следната.Починете си тази нощ.Утре в 6 часа следобед трябва да отидете до главния търговски център.Имаме сигнал от вътрешни хора в една обирджийска групировка,че ще се състои въоръжен обир в един от магазините.Трябва да ги заловите и да освободите заложниците,ако има такива.Предупреждавам ви,че това не е симулация,а истински въоръжен грабеж.Бъдете изключително внимателни и подходете като истински професионалисти,каквито предполагам,че сте.Инструкцийте за следващата мисия ще ви бъдат предадени от един от нашите хора на мястото след приключването на тази.Късмет!

-Не е симулация!-възкликна Виктор и се разсмя силно.

-Не ми звучи много сложно.-обади се Ник и не обърна никакво внимание на изблика на Уайтс.-Дали няма някаква уловка?

-Нормално да не е сложно!Това е първата ни мисия.-каза Ава.Нали баща и беше главен стратег,беше запозната с тактиките на тайните служби.-Предполагам,че с всяка следваща ще става все по-трудно и по-трудно.

-Дали?-повдигна вежда Ник.

-Престани да параноясваш.Отивай си в стаята и си почивай,както наредиха шефовете.-Ава завъртя очи и с Дейвид излязоха от стаята.

-Господи,не мога да я понасям!-възкликна Джеръми.

Не беше само той.Но,сега имах по-значими проблеми от Ава.Не се притеснявах за мисията утре.Бях убедена,че ще се справим.Вярвах в хората си.Притеснявах се за Виктор и скапания ни бас.Какви ли глупости щеше да измисли?

-Искате ли след около час да отидем до въпросния търговски център и да огледаме периметъра?-попитах ги.Трябваше да знаем,все пак с какво се захващаме.-Разбира се,не е нужно да ходим всички.Който иска може да остане да си почине.После и без това ще говорим за възможна стратегия.

-Аз идвам.Няма да пропусна обиколка на мола.-заяви Ема.-Дори смятам да направя и обстойна проверка на стоките в него.

-Аз също ще дойда.-каза Ник.

Явно нямаше други желаещи.Щяхме да отидем аз,Ема и Ник.Искрено се радвах,че Виктор не прояви желание.В момента единственото,което исках беше един горещ душ.

-Добре.Отивайте вие,но после искаме всякакви подробности -каза Джер,докато излизаше от стаята.

Аз го последвах като се запътих към собствената си стая,която делях с шибания Уайтс.Шибания Уайтс,който сега имаше право цял месец да ме върти на малкия си пръст!

-Заплювам си банята първа да знаеш.

-Защо не влезем заедно?-повдигна вежда.-Нали знаеш,че сега имаш да ми изпълняваш желания?!

-Да не си посмял!Заклевам се,че ще удавя пид душа!-подхвърлих злобно,а той се разсмя.

-Добре,добре,малка психарке,днес няма да те тормозя,но от утре започвам на пълен работен ден.-намигна ми и влезе в стаята

-Скапаняк.-промърморих,вървейки след него.

Направих му физиономия,докато не гледаше.Отидох до куфара си и си взех някои неща,също и дрехи.После влязох в банята и заключих вратата.За всеки случай.

-Има ли вана?-провикна се той през вратата.

Имаше вана и то каква вана само!Огромна и в същия старовремски стил.Беше на крачета.О,Боже!Веднага се заех да я пълня.Нямаше как да ми се размине просто.

-О,да,има...-казах и прехапах устни.

Изчаках ваната да се напълни и се потопих в горещата вода.Нямаше подобен тип блаженство.Исках да седя тук,докато кожата не ми се набръчка.

*******

Запътих се към фоайето,където се бяхме разбтали да се чакаме с Ник и Ема,за да отидем в търговския център.Качихме се в колата и отпрашихме.През цялото пътуване зяпахме през прозорците и оглеждахме града.

-Не е нищо кой знае какво.-каза Ема след малко.

Така беше.Град като град.Не,че съм очаквала нещо различно.Все пак бяхме тук заради мисията.Не бяхме на екскурзия.Трябваше да подходим доста професионално към задачата.Свих по един от главните булеварди и след малко се озовахме пред мола.Беше със забележителни размери.

-И в кой магазин по-точно се очаква да е обирът?-попита Ема.

-Точно там е уловката.Не ни казват и няма да ни кажат,но,повярвай ми,ако е въоръжен грабеж ще се разбере за секунди.-уточни вместо мен Ник.-Предлагам утре да се разделим по двама и да има във всеки край на търговския център от нас.Който забележи нещо нередно предупреждава другите.

-Това е много добра идея.-кимна одобрително Ема.-Дали Виктор ще я хареса?

-Има ли избор?-ухилих се.-Но,трябва да видим с каква апаратура и оръжия разполагаме точно за тази мисия.Но,това ще се разбере,когато се върнем.Хайде сега да разгледаме мола и да набележим местата,където ще застанем утре.

Паркирах и заключих вратата на колата,когато слязохме.Влязохме в търговския център.Беше доста хубаво.Имаше много маркови магазини със скъпи стоки,но имаше и такива за хора с не толкова големи портфейли.

Загледах се в един от магазините.Тогава я видях.Целия въздух излезе от дробовете ми със свистене.Стойката и беше абсолютно същата.Косата и тя.

-Мамо?-прошепнах в посока на магазина.

Тя нямаше как да ме чуе.Но бях убедена на 100%,че това е Кейти.Няма как да объркам майка си,дори в гръб!Никой не може да обърка майка си.А,там,на касата в магазина беше майка ми.

Избутах застаналата пред мен като пирон Ема и изтичах към магазина със скоростта на светлината.Но,когато влязох жената от касата се беше изпарила.Загледах се навътре и я видях да излиза от другия вход.

-Мамо?-извиках в нейната посока.

Тя не се обърна,но съвсем леко забележимо ускори крачка.

*************
Здравейте!
Главата стана тъпа,но мисля,че компенсирах с края.
Ако,все пак ви е харесала гласувайте и коментирайте.
Аз лично не знам на къде върви тая история вече 😂
Обичам ви 💗.