Мина една седмица от изчезването на нашите.Вече една седмица се правех на ревяща,страдаща,скърбяща,страхлива,че някой ще ми направи нещо.Вече една седмица учителите ме гледаха милостиво,директорката ме пращаше при училищната психоложка.Говорех с Анди и дядо ми.Пред хората плачех и казвах колко ми е тежко,молех Анди и дядо да направят нещо.Когато останах насаме с тях им казах подробно всичко,което съм замислила.Пред приятелите ми се правех на някоя мухла,която едва ли ще се събере отново.Те ми съчувстваха и подкрепяха истински и на мен ми ставаше страшно гузно,за дето ги мамя.Ник се влачеше след мен след мен като коте и се опитваше да ме утеши.Беше досадно,съжалявам,че го казвам,но беше досадно.По време на часа ми по история Виктор ми даде един лист под предтекст,че вътре е темата ми за реферата.Беше раздал на всички.
Разгърнах бележката,когато си мислех,че никой не гледа.Едвам я разчетох.Леле,трябваше да стане доктор,а не агент.
"20:00 часа в залата.Там няма никой по това време."
-Как си,Мади?-чух гласа на Джер зад гърба ми и бързо натиках бележката в джоба на суитшъра си.
-По-добре.Все пак е петък.-усмихнах му се.-Мисля довечера да отида да потренирам малко.
-Искаш ли да дойда с теб?
-Не,не е нужно,искам да остана сама,за да си събера малко мислите,нали разбираш?-усмихнах му се.
-Разбира се,не се притеснявай.-усмихна се малко сковано.Всички ходеха на пръсти около мен.-Ще открият вашите,Мад.Недей да губиш надежда.
-Знам,Джер,знам,че ще ги намерят.
По дяволите,щях да ги намеря.Бях длъжна!Щях да се изкъпя,да се размотавам малко с приятелите си и щях да отида в залата,за да обсъдим плана с Виктор.
Влязохме в общежитието и се запътих към стаята си,подминавайки всички в общата стая.Делях стая с Ема,за това бяхме и най-добри приятелки.Така се запознахме.
Махнах скапаната униформа и влязох в банята.Докато изсипвах половин тубичка шампоан на косата си водата от душа заличаваше сълзите ми.Баща ми щеше да ми се скара,ако ме видеше да плача.Той казваше "Никой не е достатъчно добър за теб,за да плачеш заради него.Дори аз и майка ти.Дори ние не заслужаваме сълзите ти".
-Мад,вътре ли си?-чух гласа на Ема,която тропаше по вратата на банята.
-Да,Ем.Какво става?-попитах и спрях душа,за да я чуя.
-Ако си готова излез,имам съобщение за теб от господина по история.-каза с нейния глас,който тя определяше като загадъчен.
Какво пък искаше Уайтс сега?Нали вече ми беше казал в 8 да съм в залата?Ако е сменил плановете щях да го убия.Загърнах се с хавлията си и излязох от банята.
-Какво иска?-попитах,докато прибирах косата си с друга кърпа.
-Каза,че трябвало да минеш през залата в 6,защото бил объркал темата ти за реферата.Дал ти тема,която още не сме взимали.-каза и се смръщи.-Пък той щял да бъде там и да тренира.-ухили се съзаклятнически.
Тя се опитваше всячески да подобри настроението ми вече цяла седмица,за което и бях благодарна.Единствено тя се държеше с мен,както преди.Сякаш нищо не се е случило.Знаеше,че аз исках такова отношение и мо го даваше.
-Не се и съмнявам в него.-повдигнах вежди.-Прекалено е зает да изтъква недпстатъците ми,за да се сети,че ми дава грешна тема.
-Аз пък си мисля,че нарочно я е сбъркал,за да отидеш и да го видиш по мускули.-размърда вежди и се ухили.
Да,защото не бях разбрала вече на какво е способен.Бях разпитала Анди и дядо ми за него.И двамата казаха,че го наричат "Дракона".Ще питате защо дракон.Защото имаше татуиран дракон на гърба си,който видях,когато се размотаваше без тениска в столовата и защото палел бързо.После нямал гасене,обаче.Освен това бил най-добрия агент на тайните служби до сега.И бил само на 25 години.
-Все ми е тая.Ще отида,за да ми даде новата тема и може би ще го навия да се качи на ринга,за да му спукам задника на бокс.-ухилих се.Тази мисъл ме блазнеше.Дали би се съгласил,отново да премерим сили,докато обсъждаме плана.
-Ти,представяш ли си?-засмя се тя.Аз прихнах с нея.Тя се спусна и ме прегърна.-Радвам се,че се върна,Мади.Писна ми да те гледам тъжна.Всичко ще е наред,нали знаеш.
Да,знаех.Щом аз дърпам конците,нямаше какво да се обърка.Бях амбицирана,нахъсана и готова за отмъщение повече от когато и да било.
-Мина вече малко време и преосмислих нещата.-казах.-Сега съм изпълнена с надежда,че всичко ще се оправи.
-Точно така те искам!-удари с юмрук по стената.-Освен това,нали знаеш,че у нас винаги си добре приета.
Така беше.Родителите на Ема ме харесваха,което си беше цяло чудо.Майка и беше моден дизайнер,което обясняваше безупречния вкус на Ема за дрехи,а баща и беше бизнесмен.
-Спокойно,Ем,нашите ще се върнат.-казах теърдо.-Колко е часа?
-17:40.-каза,като погледна твлефона си.
-О,Боже,трябва да се оправям.-започнах да снова из стаята в търсене на някакви дрехи,подходящи за тренировка.-Ти,може да отидеш и да разпространиш новината,че кучката се завърна.От понеделник всичко ще си е по старому.Пак ще спуквам задници,нека не се радват много.
-Ето,това е моята Маделин!-плесна с ръце и изхвърча от стаята.
Въздъхнах дълбоко и сплетох мократа си коса на плитка.Обух черен клин,черно бюстие,сложих един потник върху него.Взех си сака,в който носех ръкавиците,бинтовете и водата си,обух си най-удобните маратонки и изхвърчах от стаята.
-Ти,жива ли си?-възкликна Ава,която се блъсна в мен на коридора.
-Представа нямаш как ми се живее.-отговорих и злобно.
-О,да,кървавата наследница няма грам емоция.Наплака се една седмица за мама и тате и забрави.-сви устни злобно.-Какво ли се очудвам?
-Ти,проклета глупачке недей да говориш глупости,за да не ти ритам клющавия задник до Холивуд и обратно.-викнах и се наврях в лицето и,за да съм по-заплашителна.-Чао!
Тръгнах надолу по стълбите преди да съм я набила наистина.Не знам защо започнахме да се мразим.Дали беше,защото тя по принцип беше от хората,които не харесвах или защото ми измисли прякора "кървавата наследница"?
-Ще ти дам аз една кървава наследница.-промърморих,докато вървях към залата.
Ще питате защо пък кървава наследница.Заради нашите.Баща ми беше бивш убиец,а майка ми свали мафията.Меко казано в очите на хората нашите бяха герои,но на каква цена.За хората майка ми и баща ми бяха взели свободата си,но са оставили много локви кръв след себе си.Аз им бях дете,което ще рече наследница и да...може да си направите изводите вече.Тя просто нямаше представа колко точно беше определението,което ми беше лепнала.
-Господин Уайтс?-викнах делово,когато влязох в залата,все пак не се знаеше дали наистина е сам.Всеки можеше да се е появил в последната секунда.
-Сам съм,Маделин.
-Радвам се.-хвърлих сака си върху един тепих и си изкарах бинтовете и ръкавиците-Ела да ми помогнеш.
-Не сме дошли да се бием.-каза,когато изникна пред мен.Имаше кърпа около врата си и тениската му беше подгизнала,което значеше,че вече се е бъхтил здраво преди да дойда.-Дойдохме,за да говорим за плана.
-Така ли?Мислех,че ще говорим за темата ми по история.-засмях се.-Всъщност каква е темата ми?За какво да пиша?
-За каквото и да пишеш,няма да получиш повече от 3.-ухили се и взе бинта,за да ми превържи кокалчетата.-Това,че ще работим заедно не значи,че ще те харесам.
-Спокойно,мъжки и аз не те харесвам.Ти си ми конкуренция.-дръпнах се,когато приключи с бинта и смъкнах потника си.Останах само по бюстието.-Хайде да со направим един спаринг,докато ми пееш плана.
-Хайде да се облечеш и да не ми даваш излишни поводи да ти сритам задника отново.-присви очи на среща ми.
-Отново?!До колкото си спомням последния път аз наритах твоя задник,Виктор.-повдигнах вежда и сложих ръце на кръста си.
-Добре тогава.Реванш.И да знаеш,не ми пука,че си момиче.Ще те спукам от бой,защото си го заслужаваш.-изхлузи потната си тениска през главата и си сложи ръкавиците.
По дяволите,това тяло.Навяваха ме много грешни мисли.Колко му е да се изчукам с Дракона на боксовия ринг...Аз не харесвах характера му,но него като мъж...о,харесвах го и още как!
Ухилих се и си сложих ръкавиците.Тръгнахме рамо до рамо към ринга.Когато стигнахме той дори вдигна въжетата и ме пуана да мина преди него.Какъв джентълмен само!
-Аз предлагам да включим и крака.-предложих,когато застана срещу мен.-Изпитвам физическата нужда да те наритам.
-Наританата ще си ти накрая.-много бавно започна да се движи около мен.-Относно плана...Готов е.**
Здравейте,отново 😂.Много съм редовна,знам.
И,относно това....Не мислите ли,че заслужавам повече гласове и коментари,заради целия труд,който хвърлям по вас...пиша ви по няколко глави на ден и то дълги,пък вие мързелувате!Яяяяя се стягайте и драснете по някой коментар 😂😂.Не ви изнудвам бе,ебавам се .
Обичам ви ❤❤❤❤❤❤
![](https://img.wattpad.com/cover/98780040-288-k345545.jpg)
ESTÁS LEYENDO
School for good girls
FanficТя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е...