АРТЕМИС

Коя е Тя

Смятах да оставя тази история непубликувана, но сега реших да споделя мислите си и въображението си с Вас. Надявам се да ви хареса и да продължите да четете историята ми😎

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Тя не изпуска поглед от мен. Усмихва ми се, трябва да призная има прекрасна усмивка, но защо не спре?
- Артемис. - повтаряше ми тя с насълзени очи, макар че за първи път чувам това име и започвам да се съмнявам дали изобщо говори на мен. Колко е красива само.
Приближавам се до нея. Тя ме вика. Още ме нарича по онова име, а аз продължавам да се приближавам бавно, бавно. Ще отида при нея, искам да разбера истината.

- Грация! Ехо, Грация стана ли вече? Ще закъснееш.

Какво?
Това е било сън. Всичко беше толкова реално, но и нереално едновременно. Не можах да разбера дори името на тази жена.
- Как предпочиташ яйцата, на очи или бъркани
- Няма значение.

Станало е 11 часа, не е типично за мен да ставам толкова късно. Добре, че беше Каднес да ме събуди. Чувствам се някак странно след този сън, не мога да го разбера, а дали значи нещо?

О, не се представих. Името ми е Грация Мартинес. Живея в голям град и не мисля, че се интересувате много от името му. Имам по-голяма сестра Каднес и живеем заедно само с мама, защото баща ни ни напусна, когато бях малка, но не можах да разбера причината, а не искам да повдигам тази тема. Както и да е щастливи сме, може би. Нормално момиче с нормален живот. Е.. поне доколкото предполагам.
На 16 години съм и трябва да ходя на училище, както днес. Понякога се отегчавам от толкова много загубеняци около мен. Предпочитам да съм си вкъщи. Сама. Далеч от света. Не ми е нужно вече нищо и никого.

- Артемис - усмихва ми се тя.
- Коя си ти? Какво или коя е Артемис?
Тя не ми отговаря на нито един от въпросите ми. Просто мълчи и ме гледа все едно с някаква надежда. Боже Господи подлудява ме. Какво иска тя от мен
- Артемис - каза тя за последно и започна бавно да изчезва.
Подавам й ръка. Тя се опитва да направи същото, но вече е късно.

- Грация Мартинес! - крещи ми учителката по физкултура - Разбираш, че пропусна целият час нали? Какво си правила през вечерта, че смяташ да ми спиш в часовете
Госпожа Зилинска всъщност е много добра учителка и винаги знае как да ти повдигне настроението, стига да не я ядосаш.
- Извинете, госпожо! - не казах нищо повече и си тръгнах.

- Добре ли си ? - пред мен застава така да кажа най-добрата ми приятелка Кендал. Не изпускам поглед от прекрасните й пъстри очи, има много дълга и гъста кестенява коса и тези лунички я правят много сладка.
- Всъщност не съм много добре. - не изчаках да получа отговор, а направо се отправих към следващият час. Не съм много в настроение, но няма причина затова. Случва ми се доста често. Променям настроението си за секунди. Днес не искам да говоря с никого, най-малко с Кендал, няма да си го изкарвам на нея.

Понякога се чувствам много странна личност и всички останали ми изглеждат толкова еднакви. Моето въображение не може да се мери с на никого друг, поне така си мисля. Виждам нещата по различен начин, но проблема е, че малко хора приемат това качество в мен. Нямам много приятели, поради този факт, не че ми и трябва имам си Кендал, нали така.

-Грация, моля те почакай. Какво ти става?
-Съжалявам много за държанието си днес, ще се опитам да се държа по-добре с теб.
- Добре. Почакай малко. Кой е този ? - Кендал гледаше нещо или някого зад мен

Тогава се обърнах и го видях. Момче. Никога досега не съм го виждала в училище, разбира се че е нов. Той седеше на земята и четеше книга.
Господи! Той чете книга на Патрик Нес, най-любимият ми писател.
- Приятно ми е да се запознаем, казвам се Грация. - подавам му ръка, но той не отвръща, само си мълчи и ме гледа. Погледът му е груб, все едно не иска изобщо да започва разговор с мен.
- Аз съм Кендал. - усмихна му се тя, но както при мен, той не обели и дума. Не се постара да я погледне, дори.
Тогава тя тръгна и ме повика със себе си. Гледах го още малко. Беше красив, наистина. Когато погледите ни се срещнаха усетих нещо като чувство на неудобство, не знам как да ви го обясня, но той ме гледаше най-безчувствено.