Гоблините нападат земята, а Грация се оказва изгубеният отдавна Сирефим, който трябва да спаси света заедно с другите Сирефими. Нейната сила се крепи от живота на най-близкият й човек, а без силата си тя ще умре. Сега тя трябва да опази живота на зе...
Целуваше ме бавно и нежно. Устните му бяха много топли, а ръцете, с които галеше косата ми, студени. Малко след това по телефона ми звънна непознат номер. - Липсвате ми много! И ти и Каднес. Скоро ще се видим - Извинете, но познаваме ли се? Още преди да довърша изречението си, връзката прекъсна. По гласът му разбрах, че е някакъв мъж. Смятам, че ще е възрастен, поне над 30 години. Не съм напълно сигурна дали познавам такъв човек, защото не можах да го разпозная. Побиха ме тръпки след като изрече думите ,,Скоро ще се видим''. Честно да ви кажа, изпитвам страхове към доста неща, а това не смятам, че е просто шега по телефона или сбъркан номер. Този мъж наистина не го познавам, а той знае моето име и на сестра ми.
Прибрах се вкъщи понеже вече съм наплашена от съотвеният мъж. Той ми беше звъннал два пъти и след, което си изключих телефона. Максим ме изпрати до спирката ми, но този път не се целунахме. Радвам се, че поне утре е събота и няма как да се срещна с непознатия мъж.
Тя беше застанала пред мен. Моята Артемида. Беше седнала на коленете си и нежно сресваше косата си. Този път не сме на онова място, пълно само с тъмнина и пустота. Около нас има и други хора. Дори и не съм сигурна дали мога да нарека някой от тях човек. Всеки имаше големи и пъстри или бели крила. Нямат обувки, но за сметка на това роклите на жените са много красиви и предимно с дължина след коленете. На всяка девойка косата й е дълга и на повечето от тях руса, с цветни цветове и бяла.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тук кестенявите коси явно са много редки. Странното е, че нямаше нито един мъж Артемида въпреки всичко изглеждаше различно от всички.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Нейната дреха не беше обикновенна, на някои места блестеше. Косата й беше наистина много дълга и по мое мнение тя беше най-красивата сред тях. Бих казала даже, че не съм виждала и по-красива от нея в моя свят. Докато наблюдавам какво се случва около мен. Забелязах, че и аз съм облечена със съвсем различни дрехи, от тези, с които си легнах преди малко. На гърба ми започват да растат мои собствени крила. Не мога да се видя как изглеждам в лице, но косата ми е с същата си дължина. - Сигурна съм, че тук ти харесва. Нали така, Артемис. - говорише ми Артемида докато продължаваше да си сресва косата. - Всичко е толкова различно от реалността. - отговорих й аз. Тя ме погледна и след това премести погледа си към това, което се случва около нас. - Явно все още нищо не си разбрала, мила моя. Всичко тук е толкова реално, колкото е света и долу. Просто в момента се намираш на място, което е забранено за човешкото око. Мястото, в което трябваше да живееш и ти. Радвам се, че те намерих. Всички нямаме търпение да те видим! - в този момент тя ме прегърна и гали нежно косата ми, а аз заспивам в нейните обятия.
