АРТЕМИС

Зашеметяващ

Аз:Извинявай, но познаваме ли се?
Неизвестен: Разбира се.
Аз:Можеш ли да ме подсетиш кой си ти?
Неизвестен: Бих искал да си помислиш малко, Грация.
Аз:Съжалявам, ама нямам никаква представа.
Всъщност имам, но ..
Неизвестен: Аз съм момчето, което ти направи много добро впечатление още от първият път, в който погледите ни се срещнаха ☺.
Аз:Здравей, Максим. 😊
Знаех си! Или не, поне се надявах да е той. Съвсем забравих, че аз не му взех номера обратно.
Максим: Бих искал да те опозная, Грация. Изглеждаш ми специална.
Аз: Аз отдавна съм ти доказала, че искам същото.
Вече е 4 часа, а ние продължаваме да си пишем. Намирам толкова много общи неща между нас и много ми харесват разговорите с него. Харесва ми, харесва ми наистина!

- Артемис, липсваш ми! - отново е моята любима Артемида.
- Макар и да не знам коя си.. и ти на мен. Бих искала да мога да те виждам не само в сънищата си за кратко време. Знаеш ли, имам нужда от теб!
- Скоро, принцесо моя! Знай, че аз винаги ще съм до теб и вече нямам търпение да се видим. Той също те чака. - сега пък кой ще е ,,той'' ?
- Чакай, но кой е той?
- Ще разбереш всичко много скоро!

Събудих се с главоболие в главата. Погледнах телефона си и видях, че не съм отговорила на Максим.
Максим:Да разбирам, че си заспала. Е лека нощ, ще се видим утре.
Не му написах нищо. Все пак какво мога да отговоря вече на това.

- Грация, моля те написа ли по физика? - Кендал явно отново не си е написала домашните, нищо ново, това е типично за нея.
- Съмняваш ли се - подавам й тетрадката си и продължих по коридора. Малко по напред виждам Максим, който търси нещо в чантата си. Заставам до него и поставям ръка на рамото му.
Той погледна към мен. Усмихна се широко и сложи ръката си върху моята. Остана така за малко и след това я махна.
- Какво търсиш всъщност. - попитах го аз
- Книгата, която чета, ама явно съм я забравил.
- Така и не те поптах коя книга четеш?
- ,,Освен този живот'' и съм сигурен, че ти знаеш кой е автора. Все пак доколкото разбрах имаме един и същ писател.
Не казах нищо просто се усмихнах и влязох в стаята, която имам час.

- Грация! - тъкмо излизам вече от стаята и виждам Максим да тича към мен и ми подава един лист, в който пише описанието на историята, която той ще пише. Вечерта, в която си писахме ми беше обяснил колко много обича да пише. Каза ми също така, че може да се изразява много по-добре писмено, отколкото устно. Влюбен е в книгите. - Надявам се да ти хареса. Също така горе-долу съм измислил и началото.
- Прекрасна е, наистина - след това продължих да чета, а той ме прегърна през рамо. Не сваляше усмивката от лицето си. Беше наистина щастлив, че съм я харесала. Тогава аз подпрях глава върху неговата докато не прочета всичко. Естествено, четох по-бавно от обикновенно и би трябвало да сте се сетили защо ;p

След часовете се разбрахме да отидем в библиотеката, която е много близко до училището, защото искам да ми помогне по математика, понеже той е много добър и ще може да ми обясни някои работи.

- Това вече разбра ли го? - попита ме той и беше застанал много близко до мен и можех да усетя аромата му.
- Да. Не е било толкова трудно, всъщност.
- След като ти е обяснено от професионалист, няма начин да не го разбереш - засмя се той, а аз отново просто му се усмихнах

Спряхме да говорим напълно за математика. Започнахме съвсем различни теми. Наши теми. Мисленето му е просто толкова зашеметяващо. Започва да ме впечатлява все повече и повече след всяка негова дума.

По едно време той ме погледна. Махна едно боклукче от косата ми и след това се гледахме дълго време без да кажем нищо.
- Имаш прекрасни очи, Грация. - той сложи ръката си върху бузата ми и започна да я гали. Усмихна се небрежно и започна бавно да се приближава към мен.
И тогава, това беше нашият момент..