АРТЕМИС

Той Ми Допада

Не си говорихме повече през деня, разбрах че той не говори с никого в училище и това, което стана между нас е било голямо постижение. Никой друг не знаеше името му освен учителите. Въпреки всичко го забелязах по едно време, че ме наблюдава и щом го погледнах, той отмести погледа си.
    Вече съм напълно сигурна, че трябва да се сближа с това момче!

- Толкова си красива, мила моя. - бях легнала в скута на Артемида, а тя галеше нежно косата ми. Бях се сгушила в нея и си мислех, че искам да остана така завинаги. Вече чувствам тази жена много близък за мен човек. Чувствам се силна, когато съм около нея, тя ми вдъхва кураж.
- Искам да разбера повече за теб, Артемида. Коя точно си ти и защо ме наричаш Артемис?
- Имай търпение, дете мое. Всичко ще разбереш. Те скоро идват.
- Кои те? - щом изрекох тези думи, тя се усмихна и очите й се напълниха със сълзи. Започна бавно да изчезва, а аз отчаяно я молих да остане още малко.
Преди да се усетя, отново се озовах в моята стая. Въпросът, който ме интересува в момента най-много е.. Кои са те?

Първият ми час днес е в стая 22, а Максим има в стая 21. Днеска съм подранила доста за училище, но не смятам, че е напразно, защото той седи на земята и този път не държи в себе си книга, а мисля, че дневник. Той ме поглежда, усмихва се и ми маха. Отвръщам веднага на усмивката и отидох при него.
- Какъв ти е първият час, ако мога да попитам? - след като му зададох този въпрос цялата се зачервених, естествено че от срам.
Той се усмихна леко, погледна ме и каза
- Знам че не те интересува какъв час имам. Просто искаше да опиташ да проведеш поне някакъв разговор с мен. 😜 - За момент не казах нищо. Той е прав, наистина съм вече напълно отчаяна от неуспешните ми опити да привлека вниманието му към мен.
- Много бих искал да си поговорим, Грация. - усетих пеперуди в стомаха, а това е доста странно. След това седнах до него.
- Защо си все така мълчалив? Неудобно ти е да говориш с останалите или?
- О, не, нищо подобно. Просто в това училище не мога да намеря ученици, с които мога да контактувам нормално. Просто..Как да ти го обясня, всички са ми еднакви и така да го кажа жалки, но както виждам ти не си като тях. Не допускам хора лесно до себе си.
- Намирам нещо общо в нас. - отговорих му аз -  И аз не харесвам почти  никого в това училище и ти може да се чувстваш горд, че полагам толкова усилия за да мога да разбера повече за теб, защото още от първият път щом те видях ми направи много добро впечатление. - Смятам, че малко прекалих с подробностите сега ме е още повече срам. Какво ли ще си помисли той, след като му казах, че от самото начало съм го харесала. Дали ще разбере, че имам симпатий към него. Господи! То аз наистина го харесвам.
- И ти ми харесваш, Грация. - той ме погледна, прехапа си устните и заби погледа си в земята. - Мога ли да ти взема номера?
- Хмм, ами защо не. - естествено, че му го дадох. След това чухме звънеца и аз веднага станах от пода за да намеря Кендал.

Вечерта не можах да спра мислите за това как ме гледаше. Как се усмихваше. За неговите трапчинки и разрошена коса или изобщо за самият него. Не мога да повярвам, че за първи път съм привлечена толкова към някое момче, никога до сега не ми се е случвало.
Тази вечер отново не мога да заспа и смятам да ...
  Внезапно телефона ми извибрира и видях, че някой ми е писал.

Неизвестен:Здравей.