Този негов поглед остана в съзнанието ми до края на часовете. Стила му за обличане беше странен и различен, както и той самия, но това силно ме впечатляваше в него. Очите му бяха големи и кафяви, косата му беше разрошена и кестенява, а на китката му си беше нарисувал с химикал кръст. Непременно трябва да разбера повече за него!
- Артемис, момента наближава! - отново е онази жена, която не спира да повтаря това смахнато име - приготви се, те идват!
- Кои са те? Аз ли съм Артемис? - попитах я аз, а тя се усмихна и ми кимна.
- Всъщност името ми е Грация, а коя си ти?
- Аз съм Артемида, Артемис! Спомни си. - това бяха последните изречени думи преди да изчезне. Все още не мога да разбера какво става и имам чуството, че полудявам. Странно обаче вмомента е, че аз не се събудих, а около мен е само тъмнина и цари пълна тишина.
Внезапно пред очите ми се появява ярка светлина и аз не мога да видя почти нищо. Пред мен забелязвам, че седи отново онази жена, която както разбрах се казва Артемида, но този път не е сама. Тя е с Господ!
We walk, we laugh,
we spend our time walking by the ocean side
Our hands are gently intertwined ...
Всичко свърши. Отново съм в моята стая и си спирам алармата. Представям си отново Артемида, която ми каза да си спомня нещо, но не ми идва абсолютно нищо навън. Сещам се и за Господ, който ме гледаше и искаше да ми каже нещо, изглеждаше много тъжен и щастлив едновременно. Все едно се радва да ме види, но има да ми каже някакви тъжни вести. Поне аз така мисля.
Бягам за училище понеже вече закъснявам и само един коридор ме дели до стаята, в която имам час. Завивам в десния коридор и..
БАМ! Озовавам се на земята, а пред мен стои Момчето. Изпускам всичко, което нося и той ми помага да ги събера. Докато ми ги подава той отново ме поглежда, но този път погледа му не беше безчувствен.
Подавам му ръка
- Аз съм Грация! - усмихвам му се, знам че му изглеждам жалка, защото нали все пак вчера пак му се представих, ама тогава не мина много добре.
Той само кимна, не ми хвана ръката като знак, че му е приятно да се запознае с мен.
- Казвам се Максим ☺ - поне отвърна на усмивката ми. Има сладурски трапчинки. След това си тръгна и не погледна повече назад.
Максим. Какво прекрасно име.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
АРТЕМИС
ФэнтезиГоблините нападат земята, а Грация се оказва изгубеният отдавна Сирефим, който трябва да спаси света заедно с другите Сирефими. Нейната сила се крепи от живота на най-близкият й човек, а без силата си тя ще умре. Сега тя трябва да опази живота на зе...
