АРТЕМИС

Не съм предполагала, че това може да се случи с мен. Също така, че майка ми е способна да ме излъже и то за такова нещо.
- Грация, миличка..Моля те искам да поговорим.
- А аз искам да ме оставиш сама.
- Баща ти не ти каза цялата истина. - Вслушах се в думите й. Въпреки всичко й вярвам повече отколкото на баща ми и затова й отворих вратата за да може да разбера истината.
- Не аз исках да те оставим в дом, а той. Бях готова да гледам вече и второ дете и знаех, че ще те обичам толкова, колкото и Каднес. Не исках да разбираш поне до 18 години от твоя живот, защото ме беше страх, че ще искаш да разбереш кой са твоите истински родители и ще ги обичаш повече от мен. Просто не исках да те загубя, Грация. - Смятам, че започвам да я разбирам, но все пак още не мога да повярвам, че не познавам истинските си родители.
- Добре, мамо. Разбирам те, но въпреки това искам да остана в момента сама.
- Няма проблем. - И тогава тя излезе от стаята.

Целият ден си стоях сама в стаята. По едно време си писах с Максим, но за кратко. Мислех над това, че съм осиновена и за сънищата ми през последната седмица. Смятам, че Артемида е истинската ми майка и най-вероятно името ми не е Грация, а Артемис. Звучи много по-специално и красиво не мислите ли?

Намирам се в някаква огромна стая и пред мен не стои само Артемида, но и други момичета на може би горе-долу на моята възраст. Всички те имат крила, но излгеждат различни от съществата, които съм виждала досега.
- Ти си моя майка. - замълчах за момент за да видя изражението й. - Нали така?
В този момент едната от момичетата седна на леглото, което лежах и погледна към Артемида.
- Започваш вече да разбираш, за което много се радвам, Артемис.
- Искам да разбера всичко, Артемида.
- Смяташ ли, че си готова?
- Напълно! - отговорих й уверено аз.
- Добре, слушай ме внимателно. - Тогава всички останали момичета седнаха на земята и погледнаха към нея. - Преди 16 години, когато нашият свят бе нападнат от непознати същества още за теб, аз те пратих на земята с надеждата, че някой ще те отгледа и един ден да мога да си те взема обратно. Ти бе най-малкото ми дете и беше опасно за тебе тези времена. Не се знаеше колко време ще продължи битката за освобожнението ни и затова нямах друг избор.
- Какво си точно ти или как се наричат тези същества?
- Продължавай да ме слушаш и всичко ще разбереш. - усмихна ми се тя. - Аз съм ангел Артемис, а всички тези девойки, които виждаш около себе си са Сирефими. Включително и ти. - Тя замълча за момент за да мога да обмисля това, което е казала досега. - Вие сте мои деца както и на Господ. Притежавате могъщи способности, но зависи от коя четворка си, а ти Артемис не си част от нито една.
- Как така?
-Слушай ме внимателно. - Трябваше да имам само 20 деца за да може групите да са 4 и във всяка една да има по 5 сирефима. Първата притежават силите на водата, втората на огъня, третата на въздуха и четвъртата на земята. Ти не беше планирана, мила моя, но въпреки всичко аз щях да те родя и да те обичам по същият начин както останалите ти сестри. Тогава се случи чудото. Ти се роди точно същият ден, в който ни нападнаха гоблините и затова нямаше начин как да опазя живота ти освен да те пратя в друг свят, но това не е всичко, когато се роди ти не беше обикновенна. Притежаваше всички земни сили и това те направи най-силният сирефим.