АРТЕМИС

Истината

Вечерта след като се прибрахме с мама успяхме много добре да скрием това, което се случи днес. Вечерята мина нормално. Въпреки всичко ни личеше, че сме щастливи заедно и без баща ми.

В момента лежа. Не ми се спи, но ще лягам понеже много искам да видя Артемида. С Максим си писахме около 3 часа.

Аз: Вече ще лягам, че много ми се доспа. Лекаа ;p

Максим: Лека, Грация <3

Всяко момиче знае чувството, когато момчето, което харесват им напише първи сърчице по чата. Малък жест, който би зарадвал всяко момиче за дълго време.



Отново се намирам на онова прекрасно място със онези чудновати създания.

Артемида не е около мен и малко се притеснявам. Сега поне ще имам шанса да се разходя ня около и да разгледам.

- Здравей Артемис. - покрай мен минава много красиво момиче с дълга коса, на която цвета е бембян, но е без крила. Едното й око беше зелено, а другото кафяво, което си беше малко странно, но въпреки това не се съмнявайте в красотата й.



- Извинявай, можеш ли да ми кажеш коя си? - обърнах се аз, защото не можах да се сдържа да не й задам този въпрос.

- Аз съм Касия. Липсваше ми много Артемис. - има прекрасна усмивка, наистина. След като изрече тези думи, тя се обърна и продължи пътя си.

Забелязах, че крилата ми са пораснали още малко. Вече мога да разбера, че цвета им не е бял. Имат почти всякакви цветове и нямам търпение да пораснат напълно.

Това място е наистина огромно. Навсякъде е пълно със зеленина и къщите на тези същества са като по приказките, направени са от дърво. Тук дърветата са 10 пъти по-високи от тези в моя свят. Забелязах, че някои от съществата са си направили дупки в дърветата като домове. Имам чувството, че съм като мравчица спрямо всичко около мен.

Докато вървя пред мен минават три джуджета, казвайки ми в един глас - Радваме се да те видим, Артемис!

- И аз много се радвам да ви видя - усмихнах им се широко и продължиш напред.

Някои къщички ми приличаха на гъбки. Тук света е напълно различен от моя. Нямат абсолютно никаква прилика. Бих искала да живея тук.