Never again.

Thank you. - 10

Събудих се от пронизващ звук. Огледах се и осъзнах, че това е алармата ми. Спрях я и застанах в седнало положение на леглото и започнах да разтривам главата си. Почти не бях спала и точно днес съм на пълен работен ден, но няма да се откажа да отида на работа, въпреки че имах тази възможност. Исках да видя дали изобщо може да ме погледне след вчера. Усетих стомахът ми да се свива. Ох, разбира се! Вчера преувеличих с шамара, така че не знам за него, но днес поне на мен ще ми е гузно. Станах и започнах да се оправям. След 15 минути бях готова и бях сложила черни, накъсани дънки и бяла блуза запасана в тях. Тъй като този път не се бях успала смятах да отида пеша. Всъщност нямам особено голям избор при положение, че не съм карала колата си след случая със Сам. Сега се замислих, че не ме бяха разпитвали, което е доста странно, но и по-добре за мен. Не ми се говореше с никого за това. Отидох в коридора, сложих черното си кожено яке и обух белите си кецове. Излязох и тръгнах към работата си. По пътя оглеждах всяко едно магазинче или кафене, през което мина. По улиците нямаше много хора - само тези, които отиваха на работа, като мен, и тези, които бързаха да заведат децата си на училище. Наслаждавах се на спокойния град, защото ако излезеш час по-късно навсякъде ще бъде шумно и стресиращо. Малките градчета са красиви със спокойствието си, затова искам да отида в някоя провинция. Исках да се наслаждавам на чаровните малки горички, които бяха изпълнени със свеж въздух. Но трябваше да се върна в реалността, когато пред мен вече ветеринарната клиника. Притеснение обзе тялото ми. Започнах да обмислям факта дали днес да не си остана вкъщи. Влязох и видях, че на рецепцията е Джесика, и веднага отидох при нея.

- Добро утро, Джес! - поздравих я ведро. Не исках никой от болницата да разбира за случилото се между мен и Джей. Дори не искам да се разбира частта, когато бяхме само двамата в болницата и чакахме баща му да се събуди. Естествено че тогава не се беше случило нищо, но никой няма дори и да ме послуша.

- Алексис, как си? - усмихна ми се.

- Защо питаш? - погледнах я стреснато. Сега, ако онзи идиот им е казал нещо, ще го убия!

- Джей ми каза.. - о боже, той наистина им е казал - че днес може да не дойдеш на работа, защото не си се чувствала много добре. - при тези думи се успокоих. Пфу, поне едно нещо е направил като хората.

- А, да. Като се събудих и се почувствах добре и затова реших да дойда. Винаги е по-добре в един повече, от колкото в един по-малко. - фалшива усмивка се появи на лицето ми. Приближих се повече до Джес - А, шефът къде е? - попитах я с по-нисък тон на гласа ми. Не исках никой да ни чуе, а и Джес ми е най-близката в болницата и можех да съм сигурна, че няма да каже на никого, че съм питала за него.