Never again.

Well, I need you. -8

Отворих очи и слънчевата светлина се разбираше в лицето ми. Разтърках очите си и погледнах часът. О, не. Не може да е 7:55, след 5 минути трябва да почна смяната си. Не, това не може да се случва. Веднага скочих от леглото и започнах да тичам из стаята, обличайки се. Отидох в банята и се оправих за 2 минути. Взех телефонът си, за да си поръчам такси. Взех чантата си, обух обувките си и когато вече излязох от къщата ми, таксито ме чакаше. Качих се на мястото, което се намираше до шофьорското и обясних на шофьора къде се намира ветеринарната клиника. По време на пътя потропвах нервно с крак. Не ми стигаше, че още от първия ми работен ден не се разбирам с шефа, ами и сега щях да закъснея. Погледнах към телефона си и се паникьосах още повече. Вече беше 8:05, дали да не звънна на някоя погребална агенция? Може би ще ми намерят по-хубаво място за гроба ми, ако е с предварителна поръчка. Ако Джей до сега ме убиваше само с поглед, е то сега не знам какво ще се случи. Бих изчистила дори и тоалетните ни, само и само да не изгубя работата си. Колата спря пред вече познатата ми сграда, а аз му платих. Веднага се втурнах към входа и когато влязох си отдъхнах, защото не видях Джей. Точно когато се промъквах към съблекалнята, се блъснах във висока фигура.

- О, извинете! Аз просто не гле.. - дъха ми спря, когато разпознах лицето. Моля те не ме уволнявай, моля те!

- Виждам, че си закъсняла. - чувах пренебрежението в гласа му. Имам чувството, че няма да му мигне дори окото, ако трябва да уволни хиляда човека.

- А-аз, съжалявам! Няма да се повтори. - говорех с треперещ глас. Веднага забелязах как изражението на Джей се промени. Той вече бе убеден, че има изцяло надмощие над мен, а това не беше никак добре.

- Преобличай се и се залавяй на работа преди да размисля и да те оставя отново да чистиш клетките. - при тези негови думи веднага го погледнах с учудване. Този човек значи все пак може и да има съвсем, ама съвсем мъничък изблик на чувства значи. Веднага разтърсих главата си и влязох в съблекалнята. Сложих същата униформа, която носех и вчера, а косата ми този път реших да я вържа на висока опашка.

Отидох до списъците, за да видя какво имам да правя и при прочетеното много се зарадвах. Едно от нещата, които трябваше да правя е да изпиша Сара. Това куче, стоеше тук още от преди катастрофата. Всъщност може би ми беше любимото животно в цялата болница.