Never again.

Finally meet with her - 11

Събудих се, но този път не от гадния звук на алармата ми. Погледнах колко е часът и беше десет и седем. Явно се бях наспала и затова съм се събудила. Трябваше да измисля какво да правя днес. Нямах домакинска работа, нито трябваше да купувам нещо. Хм, защо пък да не изляза с Барбара. Тя е моя много близка приятелка, но не сме се виждали от много време, защото тя е модел и постоянно има фотосесии. Трябваше да излезе още преди няколко дена, защото се оказа, че за месец ще си стои тук, но аз бях на работа. Всъщност с нея се познавах от гимназията - бяхме в един клас. Дори на бала бяхме заедно, е не точно. Тя имаше кавалер, но тъй като тя знаеше, че няма с кого да отида бях третото колело. Взех телефона си и набрах номера и. Уговорихме се да се видим в Хайд Парк в един следобед. Това за нас беше нещо като запазена марка. Винаги след училище ходихме там, взимахме си одеяла и седяхме на тях. Винаги си говорихме с часове, а междувременно си писахме и домашните. Ох, после винаги трябваше да уча до късно, защото не умеех да си подреждам времето, което вече се промени.

Отидох в кухнята, за да си направя закуска. Извадих фъстъченото масло, киселото мляко и обикновени бисквити. Начупих бисквитите и ги сложих с една купа като добавих и останалите два продукта, които бях извадила. Започнах да ям и след 10 минути купата беше празна. Реших, че ще се изкъпя и ще си измия косата, така и направих. След 40 минутова баня изсуших косата си и я накъдрих в краищата като небрежно я оставих да се спуска по рамената ми. Сложих черна тениска и бяла пола с розови цветенца и ги комбинирах с бели кецове и черна раничка, в която си бях взела одеяло, два сандвича и вода. Погледнах часа и беше 12:20. Тръгнах, защото исках да отида с метрото, а пътят не беше никак малко.

След около 45 минути бях на нашето място в Хайд Парк и бях постелила одеялото си на земята и седнах на него. Бях в очакване отново да видя чаровната си приятелка. Винаги съм била влюбена във външния и вид и не защото съм лесбийка, а защото беше просто невероятно красива. А характера и я правеше още по-прекрасна, жалко че никога не си харесваше правилните момчета. След няколко минути чакане момиче с черна блуза и късни панталони вървеше към мен. Можеш да я разпозная от километри само по чупливата и кафява коса или само по походката и телосложението и, което беше също перфектно. Щом се приближи се вкопчих в сините и очи. Бяха точно като цвета на ясното небе. Определено можех да кажа, че е идеала ми за жена.