Случва се нещо ужасно и тя вече не е способна да обича. Не се разбира с никого, освен с животните и нейното семейство. Дали може някой да промени чувствата и?
Отворих очите си и видях, че съм спала на дивана. Усетих нещо до мен да помръдва и се стреснах. Рязко станах от дивана и се успокоих, щом на него видях да спи Мануел. Чакай, той е спал тук? Не, че имах проблем с това, изобщо даже, но просто ми е странно. От друга страна всички приятели си правят купони с преспиване, нали? Тук е момента да се съглася със себе си! Добре, сега, хайде да направя закуска. Отидох в кухнята и изкарах един тиган. И не, нямаше да го бия с това, ще правя палачинки. Да не повярва човек, ще правя закуска! Никога не си правя сама закуската, винаги излизам на разходка и ям навън или съм на работа. Извадих яйцата, солта, млякото, брашното и всичко друго, което е необходимо. Направих сместа в една голяма купа и я оставих на масата. Сипах малко олио на тигана, който бях сложила на котлона. Взех купата със сместа и полях малко на тигана. Течността започваше да се опича и да заприличва на палачинка. Тъй като вече бях готова с палачинките, отидох в банята и се изкъпах. Облякох червено боди, на което пишеше "Bulis 1" и черни къси панталонки.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Русата ми коса небрежно се спускаше около лицето ми. Запътих се към хола и там видях още спящия Ману. Побутнах го. - Ману, ставай! Хайде, време е за закуска. - казах на по-висок тон, за да се събуди. - Добре. - чух го да измърморва. - Банята е до стаята ми, ако я откриеш така случайно, можеш да се оправиш там. - след като му съобщих това тръгнах към кухнята. Изчистих масата и я покрих с бяла покривка. Сложих две чинии една до друга и трета между тях, пълна с палачинки. Извадих сладко от ягоди, сирене и шоколад. Не знаех с какво ги обича, така че смятах да му предоставя някакъв избор, макар и минимален. Седнах на единият стол и зачаках той да се появи. Не след дълго Ману дойде и се настани до мен. - Не знаех с какво обичаш да ядеш палачинките, така че..- посочих му нещата, които бях изкарала. И двамата се протегнахме към сиренето, спогледахме се и се засмяхме. - Явно имаме еднакъв вкус за храна. - спря тишината. Направи си първата палачинка и отхапа от нея - За втори път ме изумяваш с храната си, много е вкусно. Говоря съвсем сериозно! - Да не се лъжем, от колко време не си ял истинска храна? - запитах го. - Явно достатъчно. - двамата се засмяхме при отговора му - Е, наистина не е лошо. - Сигурно, щом още стоиш тук и си говориш с мен. - продължихме да ядем. Сега се замислям, дали е нормално да се познаваме от толкова скоро, а той да спи в нас? И не, нямам никакви такива намерения към него. Той е само приятел! И ще го повтарям винаги, за да не го забравям. Чух телефон да звъни, но не беше моят. Ману взе телефона и отговори на обаждането. - Да.. Хм, добре.. Ясно... Веднага идвам! - колкото и да се опитвах да го разбера, не можех. Кой му звънеше изобщо? - Хей, Алексис, извикаха ме спешно по работа, нали няма да имаш проблем, ако си тръгна? Обещавам, че ще ти се обадя! - Всичко е наред Ману, разбирам те. Тръгвай! - потупах го по рамото и му де усмихнах. Липсваше ми и на мен да работя. Ще се обадя на шефа ми по-късно. - Чао. - прегърна ме момчето, което бързаше. - Чао. - отвърнах му и той излезе от къщата ми. Отидох да изчистя кухнята. Измих чиниите и прибрах останалите неща в хладилника. Преместих се в хола, седнах на дивана и си пуснах телевизия. Даваха новините, попринцип не ги гледах, но какво пък? - Автобус се блъсна с джип в близост до Лондон. Има 26 пострадали и 4 починали. - чуваше се от телевизора. Върнах се към онзи лош спомен. Защо винаги се сещах за него? Нямаше ли начин просто с един замах и да го залича? Не се чувствам толкова зле, но просто определено не ми е приятно. Чувствам се като егоист, че така забравих Сам. Наистина се нуждая от това да продължа напред, а няма как да стане, ако стоя и се оплаквам от живота, което и сега правих. Трябваше да се разсейвам от тези мисли. Взех телефона си и набрах номера на шефа ми. - Добър ден, господин Уелс! - поздравих, когато разбрах, че е отговорил на обаждането ми - Алексис Рен е. Чудех се кога ще мога да започна работа? - Радвам се, че вече си по-добре. Няколко от лекарите бяха изпратени в друга държава и ще имаме нужда от теб. Ако желаеш можеш да започнеш още утре. - Разбира се, господине! Благодаря Ви! - затворих и се облегнах назад в знак на облекчение. Вече не издържам само да бездействам. Чудя си кои лекари са преместили? Еее, ще имам възможността да разбера утре! А кой ли животни са изписали? Каква ирония само, вече знам как те се чувстват при нас. Ще трябва да се старая повече, за да може животинките да не се застояват много при нас. Нямам търпение утрешният ден да дойде! Хм, дали майка ми и брат ми са добре? Даже не знам как се сетих за тях така изведнъж. Може би ще им звънна по-късно или утре. Продължих да гледам телевизия. Започваше някакъв филм, на екрана се появи голям надпис "Notebook". Обичах този филм. Беше толкова сладък. Показваше истинската любов. Филмът винаги ми доказва, че ако нещо лесно се случи в любовта, то не е истинско. Да обичаш някого е прекалено хубаво, за да е лесно. Вече не исках да изпитвам тази трудност. Нямах просто такива намерения. По средата на филма телефона ми звънна и вдигнах. - Ало? - обадих се. - Алексис! Ману е. - Оо, здравейй! - бях забравила за обещанието му, че ще ми звънне - Въпреки всичко си спази обещанието, а?! - Винаги си го спазвам, Алексис. Помни думите ми! - чух го как се засмива - Какво става при теб? Нещо да се е случвало? - От утре започвам работа! - възкликнах. Наистина бях щастлива от този факт. - Но, но това е страхотно! Само че не прибързваш ли? - Ооо, колко сладко! Държиш се като брат ми! - Ей, просто съм грижовен! - усетих напрежението в гласа му. - Мануел! - чух някой да го вика. - Алексис, ще затварям, късмет утре. Пази се. - затворих без да му кажа чао. Може би още беше на работа. Както и да е, продължих да си гледам филма. След около 30 минути "Notebook" свърши. Отидох до банята, изкъпах се и си легнах. Нямах търпение за утре. Хейй, благодаря на всички, които следят историята ми! Съвсем скоро ще дойде интересната част (поне по мое мнение)! Надявам се да ви харесва и ще очаквам мнения и съвети в коментарите! Също така съжалявам, ако има грешки, а то със сигурност има! ❤️
