Never again.

New boss? - 7

Днес беше първият ми ден, в който щях да отида на работа след злополуката. Наистина се вълнувах, защото всичките животни ми липсваха. Трябваше в 8 да съм в ветеринарния кабинет, а сега беше 7:30, така че трябваше да тръгвам. Днес смятах да бъда пеша, защото времето беше хубаво. Обух се, облякох си якето, взех си нещата и излязох от нас. Вдишах свежия въздух и за запътих към работното ми място. Не след дълго бях пред познато за мен място. Пред мен имаше сграда на която пишеше Ветеринарен кабинет 'Лапичка'. Влязох вътре и видях Джесика, отидох до нея и я прегърнах. Поговорихме си малко, но някой прекъсна разговора ни.

- До колкото знам сте тук да работите, а не да приказвате. Ако си искате работата, по-добре се дръжте подобаващо, защото не сте незаменими. - чух някакъв пренебрежителен глас, който не бе познат за мен. Обърнах се, а пред мен стоеше висок мъж, горе-долу на моите години, с къдрава коса и зелени очи - Да не би да имаш някакъв проблем? - повдигна едната ви вежда. Явно съм го изгледала доста странно - Всъщност ти трябва да си онова момиче, което беше в болнични, хм А.., А..

- Алексис. - прекъснах го. За бога кой беше този човек?

- Алексис, вярно, че беше това. - иии отново говореше пренебрежително - Аз съм Джей, новият ти шеф. - подаде ми ръка и се ръкостискахме. Нов шеф? Добре, аз защо не знам и защо ми се обади стария шеф, при положение, че имам нов? В това няма логика - Отивай да се преобличаш и започвай работа. - кимнах и видях как Джей си тръгва.

Обърках се към Джесика с изумено лице.

- Синът на стария шеф е. - както винаги тя ме разбираше само по изразите на лицето ми. Отидох към съблекалнята и облякох униформата си, което бе досущ като тази на обикновените лекари. Вързах си косата на небрежен кок и когато вече бях готова, започнах да търся клетката на Сара. След 5 минути тършуване из всичките клетки открих това, което ми трябваше. Горкото животинче, още не го бяха изписали. Прокарах няколко от пръстите си през решетката и започнах да се закачам с кучето. Толкова се радвам да я видя, а и мисля, че скоро ще може да се прибере у дома си.

- Може да погледнеш списъците, там пише какво имаш да правиш днес. - обърнах се и отново този шеф. Честно казано изобщо не го харесвам. Мисли се за много по-добър от нас, но съм сигурна, че даже устата си не може да избърше сам.

- Добре. - казах иронично, като го погледнах гадно.

- Ако имаш такъв проблем може да си тръгваш. - най- сетне усетих, че и той можел да се напряга. Може би и аз го дразнех както той мен.