Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ДЕВЕТА ГЛАВА " Сделката"

Караше около 15 минути, след което спря в ъгъла на един магазин. Свали каската си, след което ми помогна аз също да си я сваля и слезнах от мотора.

- Отивам да купя вода, а ти не мърдаш никъде оттук. - каза Мат и ме погледна в очите.

- Сигурен ли си, че вече не те следват?  -попитах, опитвайки се да игнорна втората част от предишното му изречение, защото не ми беше до детските му заповеди,  зад които се мислеше за голям мъжкар.

- Напълно! - отговори и  тръгна към магазина.

След като се върна, отвори шишето с вода  и ми го подаде. Изпих няколко глътки и попитах колебливо:

- Тези типове... кои бяха ?

- Виж правим една сделка с теб. И аз съм в полза и ти. -  каза уверено.

- Но..

- Слушай ме без "но"-та.

- Даваш ми три месеца.

- Три месеца ???

- След три месеца Скот ще е влюбен в теб, а през това време, ако бъдеш свидетел на подобни случаи  като този ще си мълчиш, няма да задаваш въпроси и на никой няма да ги разказваш. Разбира се, аз ще ти помогна пък да влюбиш Скот в себе си. И в тази ситуация никой не губи, никой не печели, а само си набавяме полза. - усмихвайки се подаде Скот все едно нова теория на математиката беше открил.

- Нали знаеш, че много полза се превръща в зависимост ? - казах с ясен глас, а той се поколеба дали го казах на шега или бях сериозна. - Обичам Скот както обичам и Лив. Спри с тези сделки, а ми кажи какво се случва.

- Първо нека спрем с лъжите. Мисля, че е напълно напразно да ми разказваш за приятелската си любов, при положение, че съм го чул с ушите си и видял с очите.

На моменти ме дразнеше яко.* Само на моменти ?* помислих за малко, несигурна в себе си; такъв като не него, да ме убият нямах намерение да правя сделка, особено  ако ставаше въпрос за Скот. Не ми стигаше, че го лъжех достатъчно и ме гризеше съвестта в момента, а щях да тръгвам да играя игрички зад гърба му с 'любимия' му братовчед. Тръгнах да вървя към някъде, макар че не знаех с точност къде се намирам, но не исках отново да му слушам философските дрънкулки. Когато се опитах да направя това, той ме хвана за ръката, аз се обърнах, за да избухна в лицето му всичко, което ми паднеше, но той беше по-бърз от мен :

- Тази вечер ще организираме нещо като парти в дома на Лив. Ти, аз, Скот, Лив  - каза Мат.

- Ооо не! Не Мерси ! - и се опитах да се оттърва от едната му ръка, която ме държеше за рамото ми и докато се опитвах да го направя, той ме притисна с двете си ръце по раменете и ме погледна :

- Искаш да си останеш тъпата, задръстена к*чка, която бяга след ' най - добрия си приятел' ? Кажи ми, искаш ли да търпиш погледа, с който те гледа Матилда, докато го целува?  Мислиш ли, че тя не осъзнава и не разбира чувствата ти към Скот?  Искам да ти кажа, че не е  очевИдно, а очевАдно. Искам ти помогна Скай, наистина, целта ми не е да те нараня.

Размишлявах няколко минути. Бях напълно сигурна, че Мат никога няма да успее да направи това, обаче в края можех да науча тайната, която Скот отказа да ми разкаже тази сутрин. Можех да направя сделка срещу сделка. И знаех и исках. В края на тези три месеца или щях да горя в Ада или щях да се къпя в Рая. Или щях да се намирам в пъкъла на безпомощността или тласната с гледката на реалността. Или щях да сложа сама края на едно приятелство или щях дам началото на една любов, но в края при всички случаи - щеше да има тайни, много тайни. Тайни, които те карат да лъжеш. Тайни, които пораждат страх и карат тялото ти да настръхне. Време беше да не стоя като мушмула, а да поемам рискове - или както знаят всички - риск губи, риск печели.

- Добре имаш на разположение 90 дена, обаче ако не успееш да влюбиш Скот в мен, разказваш всичко, което криеш и си крил от мен. ВСИЧКО. - казах и го погледнах в очите.

- Приемам. Но през този период, нито ще питаш въпроси, нито ще отказваш идеите ми. Първи левел : Парти у Лив . - каза Мат.

- Парти у Лив -  отвърнах и се усмихнах.

Когато отново се качихме на мотора, помолих го да ме остави на училище, а той се усмихна :

- Сериозно ли? Има два часа и всички след това си тръгват, а и сигурна ли си, че измисли оправдание защо те нямаше днес? Скот едва ли ще е хипер щастливия, когато те види да слизаш от мотора ми. - каза Мат.

- Добрее, но стига си се държал с мен като с малко дете, което не знае какво да прави и батко му дава съвети. - отвърнах.

- Радвай се, че почнахме със съвет, а не принуда . - усмихна се и потеглихме.

- При... ?- и отново не ми даде възможност да си задада въпроса, поради рязкото потегляне и нуждата да си взема въздух.

- Какво се бяхме разбралии? ? Без въпроси !!!  - викна той силно наинат, за да ми покаже, че може и на вятъра да се съпротивостави. Ала аз не бях вятър, аз бях самият огън, а той... той или щеше да е водата, която ще ме потуши или самият дявол, който ще ме накара да пламна повече и да счупя черупката си, възраждайки се. Той или щеше да дава живот или щеше да отнема. Май и двете.