Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА " СТРАХ"

- Ехоо, господине това не е твоят дом. – казах, поглеждайки Мат в очите, докато той ме дърпаше към терасата.

- Даа, но това е домът на моята и твоята най-добра приятелка – отвърна Мат.

- Ооо, откога сте толкова близки с нея. – намигнах му, а той ми се усмихна.

- ’’Love will f*ck you up more than drugs ever will” е казал един певец, затова залагам да си остана на дрогата. – усмихна се  със зъби.

- Не знаех, че се дрогирате господине. Изобщо не заляга на интелигентен и образован мъж като вас, при положение, че всяка втора дума, която излиза от устата ви е скъпоценен камък, който според вас, аз и всички други трябва да пазят в едно тайно кътче.

- Докато спиш също говориш ли?? Доведох те тук с цел, а твоята уста не спира да бърбори.

- Но не е честно, ти обърна темата. Помня,че те бях попитала за Лив.

- Не съм, отговорих. Не мисля да се влюбвам скоро време. Като цяло не смятам, че това е нещо, с което ще мога да се справя. Аз себе си все още не мога да обичам, камо ли някоя друга, а друг въпрос е дали любовта изобщо съществува – А ти Скай, вярваш ли в любовта? – погледна ме дълбоко в очите.

Чувството, което в онзи миг изпитвах беше като че ли бях в устен изпит. Всяка думичка, която ми се изплъзнеше от устата или щеше да бъде тотален провал или щях да си вкарам автогол. Не знам защо, но се чувствах в капан. Имах чувството, че той знаеше отговора на въпроса , но искаше да види дали ще излъгам. Преди отговорът на въпроса беше едно чисто * Да* и дори си казвах, че имам доказателство за това – Скот. Но сега имаше нещо различно. Имаше промяна в един от двата отговора. Лошото нещо беше, че – май имаше промяна и в двата отговора, колкото и да не исках да призная на себе си. Страх.

- Божее, търся ви от 2 часа. Защо сте се скрили вие двамата тук?? Какво толкова тайно си обсъждате?? – подхвърли Лив, докато се приближаваше до нас. Подаде една чаша на Мат и след това и към мен друга.
- Не не, благодаря. По-разумно ще е тази вечер да не приемам алкохол. – казах аз.
- Знам, че не пиеш, затова ти сипах спрайт. – усмихна се Лив.

Взех чашката от ръцете и, изпих една глътка и погледнах към Мат, който гледаше също към мен с въпросителен поглед. Усещах какво ми казваше вътрешно * Тийнейджърка, която не пие, съществуват ли все още?? *. Поклатих глава, а той започна да се смее. Лив ни гледаше уплашена.