Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ТРЕТА ГЛАВА "Човекът зад мен"

Излезнах от нас, пресякох другата страна на улицата и влезнах в една малка уличка, за да стигна по-бързо. Въпреки че със Скот се познавахме от 1 клас, аз никога все още не бях ходила у тях. Знаех къде живее, защото няколко пъти ми беше показвал и бях ходила до тях, но никога не бях влизала вътре. Помня, че няколко пъти ни кани с Лив, за да правим домашни или просто да гледаме някакъв филм, но тъй като мястото, където живеехме беше малко и хората обичаха да си измислят истории за клюки, ние винаги отказвахме. Когато станеше нещо, бабите започваха да зяпат от прозорците, после да преувеличават случилите се неща  и да ги разпространяват на други баби, които от своя страна също добавяха някои свои 'елементи' в историята после ги казваха на други други баби и така целият квартал научаваше една измислена клюка и заради това понякога наистина мразех мястото, където живеем.
. . .

Трябваше да звънна на Лив, за да и кажа, че съм тръгнала към Скот, но вместо това звъннах на мама и казах, че отивам до Лив, за да се видим за малко и да и помогна с една задача по физика. Тя се съгласи, но каза в 18:30  най-късно да съм си у дома.

-Добре мамо не се притеснявай, целувки - и затворих. След пет минути вече бях пристигнала и отварях най-външната врата, която се отключваше с издърпване на ключалката надясно. Влезнах и първото нещо, което ми беше направило впечатление беше градината. Имаше 2-3 разновидности цветя и няколко  дръвчета, доколкото разпознах имаше дърво от череша, кайсия и сини сливи. Цветята на дърветата бяха разцъфнали и миршеше приятно, познавах видовете дървета от листата, защото и ние имахме голяма градина и отглеждахме най различни растения.  А до дървото с череши имаше малка колиба, от която се подаваха две ушенца. Беше кучето на Скот - Марс. Марс беше мъжка немска овчарка. Той ме познаваше вече, защото няколко пъти го разхождахме заедно със Скот. Лив идваше също, обаче рядко, може би 1-2 пъти в годината, защото се страхуваше от кучетата ужасно много. Аз също се страхувах, но може би само от онези, които гледаха лошо, например бездомните кучета, които се разхождаха до нашата къща. Имаше един случай миналата зима в нашата улица, когато едно бездомно куче почти не уби една стара жена. Същата жена се оплака няколкократно в общината, но нищо. Десетки може би и повече бездомни кучета продължаваха да бъдат заплаха за много други стари жени и мъже, деца и родители. От друга страна, отношението ми към животите  е добро. Обичам ги и ги храня винаги, когато имам нещо при себе си или остатък от храната си. Даже се възхищавам и на родителите, които позволяват на децата си да гледат домашни любимци вътре вкъщи, защото моите са  категорични на тази тема: 'НЕ'. Въпреки това аз в нашия двор храня котките на съседа ни, галя ги, прегръщам ги и ги обичам тайно от майка ми ха ха.