Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Гледна точка на Скай:

Докато се прибирах към нас се сетих, че бях забравила да дам на Скот едни записки по история. Знаех, че ще го изпитват за годишна оценка и от това зависеше дали ще взима стипендия, затова реших да се върна и да му ги дам. Отоново бях спасителната му жилетка, но не се и оплаквах. Преди това означаваше за мен, че може да си говорим насаме и за миг - откъсвайки се от домашните и света, да направим един истински разговор. Сега разбирам, че само съм се лъгала - ако едно момче иска да разговаря с теб по друг начин, той го прави. Не е нужно да ти се подарява този момент, защото той сам ти се обажда, той сам се сеща да дойде у вас, той сам решава да създаде този момент.

Докато вървях и разсъждавах върху това, наслаждавах се на песента на Konoba - On Our Knees. Тази песничка влизаше в моя топ 3 най-слушани песни през последния месец. Наближавах къщата и постепенно видях, че в градината Скот и Мат разговарят нещо, но изглеждаха доста вживени, в това което говорят. Дръпнах ключалката на вратата и докато влизах, слушалките ми се закачиха за нея и паднаха от ушите ми заедно с телефона. Чувам само как Скот буквално довършва изречението си крещейки към Мат, а той му отговаря шепнешком и настоятелно да млъкне. Вдигам телефона си от земята и го прибирам заедно със слушалките в джоба си, а в този момент Марс започва да лае. И двамата се обръщат към мен.

- Оу, здравей скъпа.. не те очаквах, нещо ли се е случило? - Мат *Скъпа* ли ме беше нарекла преди малко или на мен така ми се стори.  Скот ме погледна странно - явно беше видял изражението ми.

Мат се доближи и обви ръце околко кръста ми. Знаех само едно нещо в момента - мразех клишираните връзки. Проблемът беше, че Скот също знаеше това.

- Ами, всъщност, не. Просто дойдох да дам на Скот едни записки по история, но явно прекъснах важен разговор. - казах аз.

- Не, не говорихме нищо особено. Скот ми се караше, че съм забравил да нахраня кучето сутринта, а му бях обещал аз да свърша за него тази работа. - отвръща Мат.

Няколко минутно мълчание. Започвам да се напрягам, поради това изваждам от раницата си листовете и ги подавам към Скот. Той ги взима и добавя:

- Мерси много, Скай. Отново съм ти длъжник.

- Винаги знаеш, че с един топъл шоколад можеш да ми се разплатиш. - отговарям и се усмихвам.