Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Устните му бяха влажни и топли в тотален контраст с моите – ледени. Всеки път, когато движеше устните си върху моите, потъвах в дълбок океан. Прокара ръцете си през косите ми, усещах, че бяха студени и леко потрепваха при всеки досег. Беше напрегнат. Това ме учуди, защото беше много по-опитен от мен. Направи една бавна крачка към мен. Повдигна устните си и направи лека захапка върху горната ми устна. След това остави една целувка и – БАМ! Приказката свърши преди да съм опознала водите му. Океанът остана изследван наполовина. Съкровищата бяха намерени и видяни, но не и откраднати. Защото времето свърши. Сега имаше само един мътен спомен. Следа.

Няколко минути мълчание.

- Не можеш да се прибереш в това състояние вкъщи, остани тук. Прати СМС на майка ти, че е твърде тъмно, за да се прибереш сама. – каза Мат.

    Честно ли това бяха първите му думи, след всичко, което се беше случило преди малко. Възможно ли беше всичко това да е било моето въображение – разбира се, че не. Имаше отпечатъци върху моите устни от неговите и чистото доказателство беше, че моите устни вече не бяха ледени, а топли.

Когато влезнах във всекидневната, всички се бяха насъбрали и обсъждаха нещо интересно. Матилда не се включваше често в разговора. Явно капацитетът на мозъка и не разполагаше с необходимата информация, за да вметне нещо в разговора. Отправих се към салона без казвам нещо, въпреки че дочух, че говореха за любимия ми сериал – Игра на тронове. Обсъждаха една сцена от последния епизод.

Взех якето си от закачалката, обух кецовете си и тръгнах да ги завързвам. Като малка не позволявах на нашите да ми взимат обувки с връзки поради простата причина, че не можех да се връзвам. И сега имах чувството, че бях отново дете. Минути наред стоях наведнала и се борех с връзките, докато накрая не паднах върху гъза си.

-Помощ ?

-Не мерси. Няма нужда да ги връзвам. Така или иначе се прибирам. – мушнах връзките навътре в обувките.

Приближи се към мен, извади връзките и направи панделка. Повтори същото и с другите кецки.

-Да не съм дете, какви са тези панделки? – попитах.