HUNHAN : Каквото сърцето нареди!

6.

Защо ми е толкова студено? Все едно беше началото на зимата.. А е Юни. Защо чувствам вятъра на места , на който не трябва? Защо съм на вън ? ЗАЩО СЪМ ГОЛ!!!! Отворих очите си и какви да видя. Наистина бах гол. Бях в една затънтена улица. Нямах нито пари, нито телефон. НИЩО. Онзи задник ме е оставил чисто гол без абсолютно нищо. За да се прибера у дома, трябва да ходя чисто гол по едни от най- оживените улици в Сеул. Ако попитам някой по път за помощ,най- много да ме пребият и закарват в полицията. Нямах никакъв избор . Ще помоля някой от хората в къщите наблизо, и дано някой се отзове. Влязох в двора на първата къща , която видях. Почуках плахо на вратата. След миг вратата се отвори и излезе мъж на около 50 години. Започна да ми крещи още преди да бях успял да кажа и дума. Толкова силно викаше , че хората от квартала започнаха да излизат , за да разберат какво се случва. За финал на ужасната му реч ми каза , че ако не се махна на секундата от погледа му ще извика полиция.
- Но.....
- Казах МАХАЙ СЕ. Или ти се ходи в пандиза.- Казвайки тези думи той затръшна вратата под носа ми. Бях толкова засрамен. Беше ме срам да си тръгна, защото погледите на съседите му бяха залепени за мен. Чувах смеха на хората. Чувствата в мен взимаха превес. Сълзите напираха и искаха да излязат навън. Обърнах се и излязох от двора, седнах пред един храст на улицата , притиснах глава в коленете си и започнах да плача. Хората ме гледаха и никой не ми се притече на помощ. Какви нещастници. Всички хора са еднакви. Безчувствени тъпанари , които използват всяка една възможност да ти се подиграят и унижат. И когато успеят да те сринат те оставят. Сам. Наскърбен. Съсипан.