First time || Първият път

•3•

Наоми беше изтощена, а бе минал едва първия ѝ час. Вече пред шкафчето си, тя прибираше математиката и изваждаше литературата, любимият ѝ предмет.
Веднага след като затвори вратичката до нея се появи Ерик секси Донован, който ѝ хвърли самодоволна усмивка и ѝ каза:
- Здравей, красавице.
- Здравей. - кимна Наоми, стискайки учебниците с такава сила, че чак кокълчетата на пръстите и бяха побелели.
- Как се казваш, красавице? - Наоми се молеше да спре с това красавице, защото ако го повтореше още веднъж щеше да направи нещо, което семейните морални норми забраняват.
- Наоми Сарик. - отвърна, шумно преглъщайки.
- Аз съм Донован. Ерик Донован. - момичето се засмя.
- Да не би да се опитваш да приличаш на Джеймс Бонд? Защото въобще не ти се получава. - отвърна през смях тя.
- Хм, по-скоро той има какво да вземе от мен. - каза Ерик, подпрял се на шкафчетата, разкривайки белите си зъби.
- Леле, и с голямо самочувствие. - Наоми вече бе започнала да се отпуска, но в същото време разговорът им бе прекъснат от звънеца. - Аз..ъм..трябва да тръгвам.
- Окей, ще се виждаме. - кимна ѝ и се завъртя, слагайки слънчевите очила, въпреки че бяха в затворено помещение, а навън нямаше слънце.
Единственото, което Ерик си мислеше, беше как на всяка цена трябва да преспи с това момиче, а мислите на Наоми бяха хаос - как?, защо?, кога? и по дяволите толкова е секси.