First time || Първият път

•16•

17 септември
(вторник)

Цяла нощ Наоми чисти, излъска цялата къща, но дупката в стената не можеше да бъде поправена, както и счупената ваза на мащехата.
Вече беше сутрин, ясно беше, че няма да ходи на училище днес, защото до 5ч. следобяд трябваше да поправи поне дупката. Маделайн се събуди и беше шокирана как така се е озовала тук. Наоми ядосана и отвърна:
- Озова се тук заедно с цяла тълпа. Как реши, че ще организираш парти в моя дом без дори да ме попиташ.. Потрошиха ми цялата къща, Маделайн, сега ще ме изритат от вкъщи. Заради дрогата вредиш не само на себе си, но и на другите.
- Моля те, Наоми, не ми се сърди. Обещавам, че повече няма да правя така. - примоли се момичето, но Наоми не се смири. В този момент тя осъзна, че Тревър е бил прав..тя няма приятелка, тя просто има момиче, което иска да съсипе и най-доброто в живота й.
- Тръгни си, Маделайн. В момента не ми е до теб. Не искам да те виждам.
Маделайн разбра грешката си, взе си чантичката и с гордо вдигната глава се насочи към вратата.
- Щом така искаш, Наоми, нека така да бъде. Загуби и единствената си приятелка. Вече щастлива ли си? - след като чу това, вратата се затвори, а Наоми заплака свита на кълбо на дивана.
Дори не си беше мислила, че животът й може да се промени толкова само с пристигането на новото момче. Новото момче, което за няма и седмица се приобщи повече отколкото тя някога щеше да го направи.