След всичките скучни часове и нито един път, в който да се засече със Ерик, Наоми излезе (не)доволна от училището. Сами познайте за какво е доволна и за какво не...
Отказа да се прибере с Маделайн и Кевин и седна на една пейка пред училището, за да изчака мащехата ѝ.
Чака десет минути.
Чака петнадесет
Чака двадесет.
Чака половин час.
И накрая реши да се прибере сама.
Взе раницата си и се запъти към дългия път към дома.
Чудеше се защо Ерик я е заговорил. Защо всички бяха толкова обсебени от него, включително и тя. Чудеше се къде е проклетата ѝ мащеха и защо не идва да я прибере. Чудеше се дали баща ѝ пак пиянства по цял ден...и докато си мислеше за Ерик (отново), тя видя приближаващ черен джип. Черен джип, който бе запомнила толкова добре, макар че го бе видяла само за броени минути.
Знаеше, че ще я подмине, защото момчета като него не харесват момичета като нея.
Но, противно на очакванията ѝ, джипът спря. Прозорците бяха свалени, а красиво лице се показваше отвътре.
- Защо си още тук, красавице? - попита с усмивка, но със свъсени вежди, той.
- Мащ..майка ми е забравила да ме вземе. - не желаеше да употребява думата мащеха, защото един път я каза, а баща ѝ щом разбра я скастри и не ѝ даде да вечеря цяла седмица.
- Да те закарам ли?
ŞİMDİ OKUDUĞUN
First time || Първият път
RomantizmИскрени благодарности на innocent_violet за прекрасната корица. ••• Девственост. Или я имаш, или не. За Наоми тя бе святото нещо, което трябваше да остане непокътнато до сватбата... ...до момента, в който не се появи Ерик, който добави Наоми в своят...
