First time || Първият път

•10•

16 септември 
(понеделник)

Наоми отиде на училище със план. Не вярваше, че е нещо кой знае какво, но мислеше, че ще и помогне да преодолее гадното чувство в стомаха.
Със зелен спрей в раницата и чувството за ярост във вените, тя се отправи към училището малко по-късно от обикновеното с предлог, че се е успала. Изчака всички да влязат в час и се доближи до черния джип на Ерик. Наметна качулката си и извади спрея. Чудеше се коя от всички обидни думи да напише първо.
Дали да е "кръшкач"? Или "педераст"? Или по-добре "момчето с малката пишка"?
Реши да напише всичко това колкото може по-бързо и да влезе в час. Започна с "кръшкач", като го написа на вратата от лявата страна. "Педераст" написа от другата страна - на вратата от дясно. А "момчето с малката пишка" написа на предното стъкло.
Уви спрея в найлонова торбичка и го пъхна обратно в раницата си. Днес щеше да внимава много добре с него. Никой не трябваше да го вижда. 
Свали ръкавиците, които бе сложила, за да не изцапа ръцете си и ги прибра в друга торбичка, а след това и в раницата си. Сега вече бе готова да влезе в час. Погледна часовника: 8:16ч. 
"По дяволите" изруга вътрешно Наоми. "Сега ще имам неизвинено отсъствие." Планът не трябваше да става така. 8:15 вече трябваше да е в класната стая, а сега госпожа Змия Леви щеше да и напише неизвинено отсъствие, което ще рече един час наказание след часовете. 
Затътри се към кабинета по химия и с нежелание отвори вратата.
- Сарик! Неизвинено! Защо закъсняваш? - попита Змията, рязко обръщайки глава и поглеждайки Наоми с свирепите си черни очи. Жената изглеждаше странно. Беше на възраст над 40 години, слаба и пъргава. Винаги носеше ризи в цвят карамел, бели пуловери и черни прилепнали коли, които стигаха до под коляното. Кокът и винаги бе прилежно направен, вдигнат високо, а очилата спуснати до края на носа.
- Извинявам се, госпожо! Майка ми беше тръгнала на работа по-рано и трябваше да дойда пеша, а живея да...
- Сядай! Нито дума! - госпожата прекъсна Наоми и казвайки тези думи и посочи празното място до Мери Сантяго, която беше силно развълнувана за нещо.
- Имаше огромно нещо... - отвърна тя смеейки се. - Вече не съм девствена - прошепна на най-добрата си приятелка, което седеше зад нея и хвърли поглед на Ерик. 
Ето с кого Ерик бе прекарал петък вечер...