First time || Първият път

•17•

В десет часа Наоми се насочи към "Крос Матириълс", за да вземе вар и боя и да поправи стената. Не разбираше нищо от строителство и ремонт, затова се надяваше да има някой опитен, който да и даде насоки. Преди това отиде до близкия банкомат, за да изтегли пари, от своята сметка, за да плати материалите.
Веднага щом отвори вратата на магазина и видя познатото лице и се беше искало да не влиза. Все пак затвори вратата зад себе си и се приближи до касата, където стоеше Тревър.
- Здравей, Наоми. - каза сладко той, личеше си, че съжалява за вчера. - Извинявам се за..
- Няма проблем - прекъсна го момичето. Беше прав. Аз нямам приятели.
Тревър я погледна със съжалителен поглед. Беше чул какво се е случило миналата нощ.
- Е, от какво имаш нужда? И не си ли на училище? - попита момчето.
- Има една дупка в стената, заради снощи и не съм на училище, за да я поправя. За това и съм тук..трябват ми материали, но не съм по ремонтите. А ти защо не си на училище? - обясни и на свой ред попита момичето.
- Всеки вторник работя вместо Ърл, защото пътува до старческия дом, за да посети майка си. Имам извинение.
- О. - това беше толкова мило. Как е могла да се усъмни, че Тревър е като другите.
- Ако искаш мога да дойда след час, когато Ърл се върне, за да ти помогна да поправим стената. Ще взема и нужните неща. - предложи Тревър и лицето на Наоми грейна.
- Ще ти бъда много благодарна, Тревър. Тъкмо ще имам време да залепя любимата ваза на мащехата ми. Колко ще ми струват нещата?
- Ще се разберем после - каза момчето и Наоми забързана му благодари отново и се насочи към вкъщи където я чакаше още работа.