First time || Първият път

•18•

Половин час по-късно, докато Наоми седеше в съсипания хол и четеше "Вината в нашите звезди", на вратата се почука.
Тя отиде, отвори вратата и видя пред себе си Тревър, който държеше инструменти в ръката си.
- Здравей - каза й той с усмивка.
- Здрасти, влизай.. - момчето, което бе облечено със сива тениска и син гащеризон, пристъпи напред.
Наоми го попита дали иска нещо за пиене, но той отказа.
- Трябва ми повече време да оправя това. А го нямаме в излишък - каза й.
След това се зае с работата. Не даде на Наоми да му помогне. Тя беше седнала в големия фотьойл и гледаше мускулестите му ръце да вършат чудесна работа. След има-няма два часа всичко беше готово. Стената беше като нова, а от дупката - ни следа. Наоми му беше изключително благодарна и веднага побърза да попита колко ще й струва. Но отговорът му я свари неподготвена.
- Когато му дойде времето ще ми платиш. Една целувка е достатъчна - когато чу думите му, Наоми се стъписа и ококори очи. - Но ще изчакам, за да се сближим повече.
След което Тревър събра всички инструменти, а Наоми все така объркана му благодари и го изпрати до входната врата.
- Утре след училище ще излезеш ли с мен? - попита с мила усмивка Тревър, който изглеждаше толкова секси изцапан с боя.
- Нали не е заради 'плащането', защото наистина мога да ти платя в брой.
- Просто се шегувах, Наоми - каза  момчето, смеейки се. - Няма да те целувам. Ще го направя само ако го искаш - с този отговор, Наоми се засрами и стана червена като домат. - Е, ще излезем ли..просто като приятели? - настоя Тревър.
- Да, добре.
- Супер - Тревър тръгна да се обръща, за да се качи в колата си, когато Наоми го извика:
- Тревър - повика го тя и той мигновено се обърна. - Благодаря ти отново.
- За теб винаги, Наоми. Ще се видим утре! - каза Тревър, намигайки. О, това изобщо не бе приятелско намигане.