First time || Първият път

•12•

Всички говореха за мръсните думи изписани по жестокия, черен джип, който всяко момче искаше да притежава и, в който всяко момиче искаше да се вози. Наоми бе доволна от ефекта, но щастието ѝ не трая дълго, защото Ерик, като малко дете, се оплака на директор Брадли, който от своя страна реши, че трябва да се намери флакончето с боята.
Наоми знаеше, че няма как да ѝ се размине и затова се възползва от голямото междучасие, и отиде при фелшерката - мис Гренц. Сподели, че изпитва болки в стомаха и, че има нужда да пие от онези хапчета.
- Съжалявам миличка, нямам от тях в момента. - извини се Гренц, а Наоми едва скриваше усмивката си. - Ще ти напиша извинителна бележка, а ти си върви у дома.
- Благодаря ви много мис Гренц. - отвърна момичето, преструвайки се, че наистина ѝ е зле.
- Има ли кой да те закара до вкъщи? - ах, тази мис Гренц. Всеки би могъл да я изиграе..., а сега ако може и превоз да си намери...
- Ами, всъщност не. Ще повървя, може да ми се отрази добре.
- О, не, изчакай, сега ще викна племеникът ми, много мило момче е. - мис Гренц взе смартфона си, който се намираше на малкия рафт, който би трябвало да е пълен с лекарства, но в същото време бе пълен с конфискувани, загубени или просто неща, които мис Гренц смяташе за свои. - Ало? Тревър? Ще дойдеш ли да закараш едно момиче до тях, има менструални болки. - какво! по! дяволите! помисли си Наоми. Тази жена не беше в ред. - Да, да, ще ти напиша извинителна бележка. - жената затвори телефона и отново се обърна към Наоми, която беше пребледняла не заради нещо друго, а заради разговорът между леля и племеник.
След най-много пет минути красиво, високо момче, със светло-кестенява коса и пъстри очи се кипреше пред кабинета на мис Гренц.
- Наоми, това е племеникът ми - Тревър! Тревър - това е Наоми. - отвърна усмихнато жената, след което се обърна към момчето. - Да я пазиш! Боли я корем! - затвори вратата на кабинета си и остави младежите сами.
- Ще тръгваме ли? - попита момчето, а в отговор Наоми само кимна. - Мисля, че знам кой е направил това със съсипването на колата на Ерик Фукнята. - каза смеейки се Тревър и посочи с поглед малкия отпечатък зелена боя върху лявата длан на момичето. Това накара Наоми бързо да издърпа ръкавите си и да се моли мислено момчето да не я издаде. - Не се притеснявай! Няма да кажа на никого! Напротив, мисля, че е жестоко. - засмя се. - Добре си го подредила!

***

От кой отбор сте: Ерик или Тревър? :))