First time || Първият път

•6•

След като пристигнаха на улицата на Наоми, Ерик бързо изскочи от колата, заобиколи я и отиде да отвори вратата на момичето.

- Благодаря. - срамежливо додаде Наоми. - И за това, че ме докара до тук, и затова, което направи току що. - момчето се ухили, разкривайки снежнобелите си зъби. Как, по дяволите, човек може да има толкова бели зъби?? попита себе си, Наоми. Но отговор не последва. Може би трябваше да се отучи от навика да говори с гласа в главата и, защото и той като нея имаше същите въпроси - много и идващи през секунди, но имаше и същите отговори - през повечето време .. никакви.

- Няма проблем. За мен беше удоволствие. - Наоми постоя до него и колата му, стискайки раницата си с такава сила, че кокълчетата и побеляха. Знаеше, че ще съжалява по-късно за това, но въпреки това изрече думите, които се въртяха в главата и през целия път до тук.

- Ако искаш влез. Днес явно няма никой вкъщи.. - каза колебливо тя.

- Не искам да досаждам. - отвърна Ерик, почесвайки се по тила.

След като Наоми не отговори нищо, защото се чудеше как може толкова готино момче, тип бад бой, да се държи толкова сладко и мило. Но не, Ерик не бе сладък и мил, той бе секси и великолепен. Момичето отново се скастри за тези мисли, но все още седеше на мястото си, чакайки решението на Ерик. Колкото повече чакаше, толкова повече си мислеше, че решението да го покани беше лоша идея. А това отне около минута.

- Но, след като няма никого у вас, защо да не дойда за по един филм, а?