Искрени благодарности на innocent_violet за прекрасната корица.
•••
Девственост.
Или я имаш, или не.
За Наоми тя бе святото нещо, което трябваше да остане непокътнато до сватбата...
...до момента, в който не се появи Ерик, който добави Наоми в своят...
Толкова ли беше отчаяна Джесика, че да прави такива бъркотии? Такъв ли нехранимайко беше Ерик, че да не ѝ каже да изтрие снимката? Толкова ли Наоми беше погълната от Ерик, че не забелязваше (или по-точно не искаше да забележи) лошите му страни? Макар и главата ѝ да искаше да налее мозък в сърцето ѝ, то действаше на своя глава. Бореше се с разума. И в крайна сметка победи, "нали любовта винаги побеждава", помисли си Наоми, и после се скастри, задето го е направила.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Начинът, по който Наоми се почувства не можеше да бъде изказан с думи. Стомахът ѝ се сви на едно голямо кълбо, което с всяка изминала секунда се разрастваше повече и повече. Очите ѝ се напълниха със сълзи, а главата ѝ не го побираше как винаги се влюбва в задници. Стана, отиде до кухнята, взе голямата кутия със сладолед и една голяма лъжица, и се върна в стаята си. Разплакана, но със сладолед в ръка, тя замисляше план. О, Ерик, щеше да си плати... Стига Наоми да измислеше как...
