Mr. Popular and I (Bulgarian Translation)

Глава първа || Официално бездомни ||

Леа

Не питайте защо стоя на студената, тъмна улица с родителите си от двете ми страни, втренчени в сринатата ми къща. И тримата сме облечени в пижамите си със скръстени ръце пред гърдите си, за да прогоним горчивия въздух, вглеждайки се в нашата къща - или каквото е останало от нея.

- Проклети термити. - промърмори баща ми под носа си, събирайки веждите си, създавайки вдлъбнатини в кожата между очите и челото му.

- Какво ще правим? - въздъхна майка ми безнадеждно.

Странно, че в най-студената нощ като тази, тя е решила да носи копринената си пижама днес - каква лоша идея мамо.

Подскочих на място, надявайки се да задържа всяка частица топлина в тялото си. За съжаление се провалих, когато усетих как всеки инч от кожата ми настръхва, правейки космите на гърба ми да се изправят. Чудесно.

В следващите петнадесет минути се взирахме неохотно в руните, които доскоро наричахме наш дом, докато пожарникарят се увери, че няма никой друг в къщата. Покривът беше напълно разрушен, оставяйки без подслон спалните на втория етаж и смазвайки мебелите под него. Все едно къщата ни беше превърната в сандвич. Всички прозорци на долния етаж са напукани и разбити от изявената тежест, създадена от внезапното срутване; следователно нашата къща в момента е необитаема /ако този факт не беше достатъчно очевиден, че трябваше да бъде казано от пожарникаря/. Брилятно.

Поне сме живи и сме добре.

Скоро съседите ни се събраха наоколо, за да гледат сцената, сочещи бетона и тухлите по целия ни преден двор. Някои се приближиха към родителите ми и изказаха съжаление, докато децата им се смееха.

Още по-чудесно.

Благодарение на термитите, загубихме дома си и хората се смееха.

Искам да проклинам, но не казах нищо на глас. Вместо това, мислех за всяка възможна отблъскваща дума, която ми идваше наум и произнасях, въздишайки, без да издавам звук. Само преди няколко часа бяхме готови за лягане, когато БАМ - покривът падна. За щастие, успяхме да избягаме, но не взехме нищо със себе си.

Стоях на пръсти и говорех с баща ми. - Къде ще останем довечера? - попитах раздразнено.

- Предполагам, ще трябва да останем в някой хотел за известно време. Ще измисля нещо, любов. - потупа ме по главата като малко кученце и се оттеглих на пръсти.